Молитвената песен

Главата на Брин се люшкаше бавно наляво и надясно. Дойдох да унищожа това, дойдох да сложа край… Вътре в нея всичко се раздираше, трошеше се като изпуснато върху камък стъкло. Връхлитаха я ослепително горещи вълни. Имаше чувството, че е нещо отделно от тялото, което се мъчеше да я задържи.

— Имам знание, което ти предлагам и ще ти го дам. Притежавам прозрение, което превъзхожда всичко, за което някога простосмъртните са могли да мечтаят. Мога да направя всичко, което пожелаеш. Целият свят може да бъде сътворен отново, направен такъв, какъвто би трябвало да бъде, какъвто ти смяташ, че би трябвало да бъде. Ако ме унищожиш, всичко, което притежавам, ще бъде ненужно погубено. Ако ме унищожиш нищо от това, което би могло да се случи, няма да може никога да се случи. Запази това, което е добро, дете на мрака, и го направи свое.

Аланон, Аланон…

Гласът обаче прекъсна беззвучния й вик.

— Виждаш ли, дете на мрака? Това, което ти наистина ще унищожиш, стои зад теб. Обърни се и виж.

Брин се обърна. Група от облечени в плащове Черни скитници се промъкваше край сенките. Същински призраци, високи, черни, зловещи. Те влязоха в кръглото помещение един по един и се поспряха несигурно, когато видяха Брин, стиснала в ръце книгата на черната магия. Гласът на Илдач зашепна отново.

— Песента на желанията, дете на мрака. Използвай магията.

Унищожи ги. Унищожи ги.

Тя се подчини без да се замисля. Притисна Илдач до тялото си, сякаш да се предпази, и призова силата на магията си. Тя дойде мигновено, отприщена вътре в нея като водите на придошла река. Брин извика и песента на желанията разкъса злокобната тишина в кулата. Понесе се из мрака на кръглото помещение, почти като нещо материално. Заля Черните скитници с взрив от звуци и ги изпрати в небитието. От тях не остана дори и пепел.

Брин залитна назад към олтара. Вътре в нея магията на песента на желанията се сливаше с магията на книгата.

— Усети я, дете на мрака. Усети силата, която е твоя. Тя те изпълва и аз съм част от нея. Колко лесно враговете ти падат в краката, когато тази сила е призована. Продължаваш ли да се съмняваш какво би трябвало да бъде? Никога вече не мисли, че би могло да бъде нещо друго. Никога вече не мисли, че ние не сме едно цяло. Вземи ме и ме използвай. Унищожи Призраците Морди и черните същества, които ще се изправят срещу теб. Направи ме част от себе си. Дай ми живот.

Онази малка част от нея, която Брин беше заключила дълбоко в себе си, понечи да се възпротиви на гласа, но тялото вече не й принадлежеше. Сега то принадлежеше на магията и Девойката от Вейл беше зазидана в нейната черупка. Започна да се разтяга, да се превръща в ново същество. А онази мъничка част от собственото й аз, която все още виждаше истината, беше забравена. Брин се уголеми ужасно много. В един момент й се стори, че е изпълнила малкото помещение. Тук й беше тясно! Тя трябваше да притежава простора, който я чакаше навън!

Продължителен изтормозен стон се изтръгна от устните й. Девойката от Вейл протегна ръце и вдигна високо книгата Илдач.