Опасно богатство
- Автор: Фоллетт Кен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Яна Грозева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Опасно богатство». Краткое содержание книги:
Огъста усети, че я обзема паника. Имаше чувството, че напълно губи контрол.
Преди обаче да каже каквото и да било, се върна Емили с официален документ в ръка. Остави го на писалището в мавритански стил, където вече бяха приготвени писалки и мастило.
Огъста се вгледа в лицето на сина си. Възможно ли бе да се страхува от съпругата си повече, отколкото от майка си? Хрумна й, че може да грабне документа, да хвърли писалките в огъня и да разлее мастилото. Овладя се. По-добре бе да се предаде и да се престори, че няма голямо значение. Само че преструвката й нямаше да заблуди никого: тя вече бе заявила, че е против и бе забранила анулирането. Всички щяха да разберат, че е била победена.
Обърна се към Едуард.
— Ако подпишеш този документ, ще трябва да напуснеш поста на старши партньор.
— Не виждам причина да го правя — отговори той. — Това не е същото като развод.
А Емили добави:
— Църквата не се противопоставя на анулирането, ако основанията са реални.
Думите й звучаха като официален цитат. Явно бе проверила.
Едуард седна на бюрото, избра си писалка и потопи върха в сребърната мастилница.
Огъста използва последния си изстрел.
— Едуард! — изсъска тя с треперещ от гняв глас. — Ако го подпишеш, никога повече няма да ти проговоря!
Той се поколеба, но после докосна хартията с върха на писалката. Всички мълчаха. Той раздвижи ръката си и скърцането на перото по хартията прозвуча като гръмотевица в настъпилата тишина.
Едуард остави химикалката.
— Как можеш да се отнасяш така с майка си?! — проплака Огъста с истинска болка в гласа.
Емили посипа подписа му с пясък и взе документа.
Огъста застана между нея и вратата.
Без да помръдват, Едуард и Мики смаяно наблюдаваха сблъсъка между двете жени.
Огъста заповяда:
— Дай ми този лист!
Емили направи една крачка напред, подвоуми се за секунда пред свекърва си, след което за всеобщо изумление, й удари плесница.
Шамарът бе силен. Огъста извика от изненада и болка и залитна назад.
Емили бързо я заобиколи, отвори вратата и излезе от стаята, стиснала в ръка документа.
Огъста тежко се отпусна на най-близкия стол и започна да плаче.
Чу как Едуард и Мики също потеглят.
Почувства се стара, победена и самотна.
III
Емисията за два милиона лири за пристанище „Санта Мария“ се оказа пълно фиаско, при това много по-ужасно от най-лошите страхове на Хю. В деня преди крайния срок банка „Пиластър“ бе продала облигации на стойност само четиристотин хиляди лири, а на следващия ден цената моментално падна. Хю изпита дълбоко задоволство, че е принудил Едуард да продава облигациите на базата на комисиона, вместо да гарантира заема.
Следващият понеделник сутринта Джонас Мълбъри му донесе обобщения доклад за сделките от предишната седмица, какъвто получаваха всички партньори. Преди чиновникът да излезе от стаята, Хю забеляза изненадващо несъответствие.
— Почакай една минута, Мълбъри — спря го той. — Това не може да е вярно.
Сумата на наличните вложения в брой бе значително по-ниска, отколкото трябваше да бъде — намаляла бе с повече от един милион лири.
— Не е имало някакви големи тегления, нали?
— Аз поне не знам за такива, господин Хю — отвърна Мълбъри.
Хю огледа присъстващите. Всички партньори бяха тук, само Едуард още не бе дошъл.
— Някой от вас да си спомня за сериозно теглене миналата седмица?
Никой не знаеше за подобно нещо.
Хю се изправи.
— Да проверим — каза на Мълбъри той.
Слязоха на долния етаж, където бе стаята на старшите чиновници. Онова, което търсеха, бе твърде голямо, за да става дума за теглене на пари в брой. Вероятно бе вътрешнобанкова трансакция. От дните си като чиновник Хю знаеше, че подобни трансакции ежедневно се вписват в специална книга за текущи разходи. Седна на масата и помоли Мълбъри:
— Намери ми книгата за вътрешнобанкови операции, ако обичаш.
Мълбъри смъкна дебела счетоводна книга от една лавица и я постави пред него.
— Мога ли да ви помогна с нещо, господин Хю? — обади се един от старшите чиновници. — Аз попълвам тази книга.
Изражението му бе разтревожено и Хю осъзна, че човекът се страхува да не е направил някаква грешка.
— Вие сте Клемоу, нали? — попита Хю.
— Да, сър.