Петият етаж

Хюбърт захапа обецата, която висеше от долната му устна, и прекара пръст по ръбестия гръб на чикагската история.

— Това са много терени — промърмори той. — Нещо по-точно?

В погледа му се мярна нещо като закачка. Оставих го да си играе.

— Ирландският квартал, Хюбърт. Оборът на О’Лиъри и около него.

— Дековън Стрийт — рече той.

— Номер 137, Хюбърт.

— Да, да. Но тук той е регистриран с номер на имота. През 1870-а тези номера са били малки, но все пак ги е имало. — Хюбърт се разшета около полиците и измъкна четири дълги журнала. — Тези покриват както обора на О’Лиъри, така и имотите на десет пресечки около него.

Протегнах ръка, но младежът ме спря.

— Ще ги разглеждаме страница по страница. Бавно и внимателно.

За четири секунди прегледахме четирийсет прехвърляния на имоти в квартала на О’Лиъри. Двайсет и два от тях бяха продадени на един и същ човек. Или по-скоро на едни и същи инициали: Дж. Дж. У.

— По онова време са използвали инициали, така ли?

— Не знам — сви рамене Хюбърт. — Изглежда ми странно.

Поднесе журнала близо до очите си и напрегна взор.

— Струва ми се, че става въпрос за фирма — промърмори той и посочи някакви мастилени заврънкулки в дъното на страницата. — Това май е Ко, като „компания“. Погледнах. Младежът беше прав.

— Предполагам, че Джон Шортол едва ли е съхранявал и фирмени досиета — промърморих.

— Съжалявам — рече Хюбърт.

— Изгорели са в пожара?

— Да — кимна той. — Всички фирмени досиета са били унищожени. Собствениците на фирми са били принудени да се пререгистрират и да започнат отначало.

— Пълен хаос, а?

— Май да.

Дългият нокът на Хюбърт се плъзна по регистъра. Това му даде време да набере кураж и да зададе неизбежния въпрос.

— Ако позволите да попитам, говорят ли ви нещо тези инициали?

Затръшнах кориците на журнала, принуждавайки го бързо да отдръпне пръстите си. После върнах книгата на мястото й.

— Млъквай, хлапе.

— Да, сър.

— И забрави за тези инициали. Така животът ти ще бъде далеч по-хубав.

— Да, сър.

Огледах тъмната стена от папки и документи, която ни ограждаше от всички страни. Представих си как Джон Шортол товари каруцата с пушка в ръце, спасявайки пазара на недвижими имоти в Чикаго. И междувременно си пълни гушата — нещо, което най-вероятно се беше случило. После си помислих за инициалите, които присъстваха на много места в журнала — Дж. Дж. У., или Джон Джулиъс Уилсън. Известен още като прапрадядо на днешния кмет.

— Да се върнем горе, преди шефката ти да е тръгнала да ни търси — рекох.

— Добре.

Хюбърт се обърна и започна да си пробива път по тъмните пътеки между полиците.

— Мамка му…

— Да? — очаквателно подхвърлих аз.