Том 8 (Романси и сонети)
- Автор: Шекспир Уильям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валери Нисимов Петров
- Жанр: Прочая поэзия
Электронная книга - «Том 8 (Романси и сонети)». Краткое содержание книги:
на мене тази броня завеща
със думите: „Пази я, сине мой,
баща ти тя е пазила във бой!
Дано от нея нямаш нужда ти,
но, имаш ли, дано те защити!“
От тез доспехи аз не се делях,
дотолкова привързан бях към тях.
Отне ми ги стихията могъща,
но ето че отново ми ги връща!
Не е дотам злощастен този ден,
щом дарът на баща ми е със мен!
ПЪРВИ РИБАР
Какво искаш да кажеш, господине?
ПЕРИКЪЛ
Да ви замоля, хора милостиви,
да ми дадете тез доспехи вехти.
Познавах царя, на когото те
принадлежаха — знакът му е тук;
той много ме обичаше и аз
по таз причина искам да ги имам.
И втора просба: да ме отведете
във царския дворец, където в тях
ще се явя като незнаен рицар.
Да ви платя сега, уви, не мога,
но ако с мен са висшите звезди,
успехът ми и вас ще награди!
ПЪРВИ РИБАР
Какво? Искаш да спечелиш ръката на царската дъщеря?
ПЕРИКЪЛ
Не, само да покажа свойта храброст.
ПЪРВИ РИБАР
Че добре, вземай ги и боговете да ти помагат!
ВТОРИ РИБАР
Само че, приятелю, ние сме ги измъквали тези твои успехи от бурните води. Нашето не бива да се губи, нали така? Нещо да падне и за нас, че да се парализираме и ние. Ако ти потръгне, надявам се, няма да забравиш отде го имаш това.
ПЕРИКЪЛ
Ще го запомня, вярвай ми!… И тъй,
благодарение на вас съм вече
облечен във стомана. При това
грабливите талази не успяха
да ми отнемат тази ценна гривна —
за стойността й ще си купя кон,
чиито дивни стъпки ще накарат
да ахне всеки зрител на турнира.
Но нямам наметало, туй е лошо,
приятелю…
ВТОРИ РИБАР
Лесна работа. Ще ти дам най-хубавия си плащ. И собственоръчно ще те заведа в двореца.
ПЕРИКЪЛ
Напред тогаз! Тоз ден ще ме прослави
или беда към злото ще прибави!
Излизат.
Втора сцена
Пентаполис. Дворът на Симонид.
Алея, водеща към арената. Встрани шатър.
Влизат Симонид, Таиса, Сановници, Свита.
СИМОНИД
Дали участниците са готови?
ПЪРВИ САНОВНИК
Готови, господарю, и очакват
пристигането ти, за да преминат
във шествие пред теб.
СИМОНИД
Да им се каже,
че тук сме с дъщеря си, чийто празник
ний честваме със днешния турнир,
дете на Красотата, рядък чар,
изпълващ със възхита млад и стар!
Излиза един Сановник.
ТАИСА
Мой царствени родителю, едва ли
заслужила съм твоите похвали!
СИМОНИД
Похвалите са нужни. Ний, царете,
сме пръстени с лика на боговете
и както пръстените помътняват,
ако не са почиствани, тъй ние,
ако не сме почитани, сивеем…
Но да започнем! Теб се пада, дъще,
тук всеки рицар с неговото мото
да видиш и приемеш в тържеството.
ТАИСА
Охотно ще го сторя, драги татко.
Двамата заемат местата си под шатъра. Започва шествието на рицарите, при което всеки рицар е предшестван от паж, който показва щита му на принцесата. Преминава Първи рицар.
СИМОНИД
Кажи, отде е този първи рицар?
ТАИСА
От Спарта17, татко, и на своя щит
той има негър, който се пресяга
към слънцето; а надписът под него
гласи така: „Lux tua — vita mini“18.
СИМОНИД
Обича те, щом ти си му животът!
Преминава Втори рицар.
А кой е този?
ТАИСА
Македонски цар.
Рисунката му представлява дама,
която побеждава рицар в броня;
а пък девизът му на италиански
гласи: „Più per dolcezza che per forza“19.
17
Спарта — древен гръцки град, столица на Лакония, надвила съперничещата й Атина след дългогодишна война (404 г.пр.н.е.).
18
„Lux tua — vita mini“ (лат.) — Твоята светлина е живот за мене.
19
„Piu per dolcezza che per forza“ (итал.) — Повече с нежност, отколкото с насилие.