Притъмняващото небе [bg]

В този момент в двора дотича някакъв вестоносец. Той коленичи пред краля върху измокрения от дъжда калдъръм и тихо му предаде съобщението, което носеше.

— Милорд! — Едуард се приближи към фаворита си и протегна отрупаната си с пръстени ръка към него. — Питър, братко мой — гласът му беше напрегнат. — Чакат ни неотложни дела. Дойдоха новини от юг. Матилда, mon coeur42 — Едуард се усмихна и лицето му мигом придоби онова негово неустоимо очарование, — ще ми направиш ли една услуга? — прошепна той и затършува в кесията под мантията си, след което измъкна оттам едно копие на Тайния си печат и ми го подаде. — Вземи този печат — той ще ти осигури достъп до всичко, което ти е нужно, за да разследваш този случай. А сега върви и открий каква е истината зад всичко това. Хайде, Питър…

Гавестън клекна до трупа и целуна окървавената му коса както майка би целунала рожбата си. После го погали по лицето, усмихна ми се през сълзи, стана и тръгна след краля. Игуменът уреди тялото на Ланъркост да бъде отнесено в помещението за покойници в манастира. Аз пъхнах восъчния печат в джоба на роклята си и се върнах в църквата. Вътре нямаше никого. Изабела и придворните й дами сигурно се бяха измъкнали през страничната врата, откъдето изнасяха мъртвите. Влязох по-навътре в мрачния неф и се огледах. Имах чувството, че във всеки ъгъл са се притаили безброй сенки, готови да изпълзят от скривалището си веднага щом светлината угасне. В наситения с аромат на тамян въздух още се носеше блед спомен за празничните песнопения, камбанния звън и свещените думи на литургията. Сега обаче всичко тънеше в мъртвешка тишина. Очуканите статуи на ангелите и светиите, окъпани в светлината на свещите, ме изпиваха с каменните си очи. Гротескните фигури ми се зъбеха в мрака. Затворих очи. По-рано през деня Ланъркост беше дошъл в църквата и се беше изкачил по стъпалата към камбанарията. Защо? Дали се беше почувствал виновен заради смъртта на брат си и това го беше накарало да отнеме живота си? Или пък някой го беше подмамил и го беше убил? Но защо би му било на някого да убива един от аквилите? Цвърченето на мишките, които притичваха из сенките, отекна в тишината и ме стресна.