Произход. Пустинна клетва [bg]

17

— Орденът ни смята за отживелица, която не представлява заплаха. Какво става, Хемон? — попита гневно Сабу.

Старецът сви ядно устни. Някога той би отвърнал с подобаваща ярост на Сабу, но макар и все още достолепен, Хемон се беше променил — мускулите се бяха превърнали в жили, възрастта го бе притъпила и гръмогласните разпри не го влечаха.

— Учителят ти благодари за всеотдайната помощ — намеси се Сабестет, оставяйки чаша гореща отвара от рожков пред Сабу, който едва сдържа обзелото го раздразнение.

Беше изпълнил волята на Хемон и Сабестет. Отпътува за Хевену, където откри, че стопанството на Емсаф има нови собственици. Настоящите стопани го посрещнаха с боязън не без основание — беше мръсен, изтощен и с освирепял поглед; освен това току-що бе разбрал как е настъпила промяната — съпругата и синът на Емсаф били намерени убити.

Емсаф не беше близък познайник на Сабу, но бе негов съратник; макар да не бяха поддържали връзка в настоящето, миналото и бъдещето им бяха неотделимо преплетени. Сабу винаги бе смятал, че някой ден двамата ще се сражават рамо до рамо, за да възстановят стария, правилния порядък в Египет.

Странно колко лесно може да бъде заличена подобна желязна увереност.

— Как са били убити? — попита той.

— С нож, така казват. — Новите собственици не бяха виждали телата, разбира се. — Нямаме нищо общо със смъртта им.

— Разбирам.

Съпрузите очевидно бяха нервни. В Сива Сабу закриляше хора като тях и се ненавиждаше, че ги плаши. Усмивките му обаче никак не ги успокояваха. Единствената възможност бе да научи бързо каквото е необходимо и да ги остави на мира.

— Но не са открили труп на мъж? — попита той.

Увериха го, че не са.

— А вещите на семейството?

Повечето били погребани с тях, както повелява традицията. Останалото прибрали, не че можело да се използва, но все пак. В случай че дойде приятел или роднина. С радост щели да му дадат сандъка, за да прегледа скътаното.

Така и стана.

Нямаше медальон. Заобиколните въпроси също потвърдиха, че подобна вещ не е погребана с майката и сина.

Сабу пое по обратния път към дома на Хемон в Джерти. Почти не спря, докато не видя града да се появява на хоризонта. В центъра му се издигаше гранитната колона на фараон Усеркаф. Недалеч се намираше храма на Монту — бога на войната, който в гнева си се превръщал в бял бик с черно лице.

Много уместно.

Хемон го прие в дома си.

— Мислиш, че ни преследват ли? — попита Сабу.

Старейшината кимна.

— Няма друго обяснение.

— Тогава ще се бием.

— Ще се бием… — Хемон не довърши; обърна се към Сабестет.

На свой ред Сабестет впи белезникав, невиждащ поглед в Сабу.

— Учителят се пита кои воини ще застанат до нас в тази битка. Назови имената им.