Произход. Пустинна клетва [bg]

Бион сви рамене. Не смяташе да се впуска в подробности. Не беше преценил правилно възложената му задача. Избяга, после се върна и си свърши работата. Повече не би допуснал подобна грешка.

— Разбирам. — Рая си пое дълбоко дъх. — С какво друго се занимаваше през годините, откакто се видяхме за последно? Минаха десет лета може би…

Бион посочи дома си. Нисък таван. Стени, които ги притискаха. Оскъдица, разказваща история за самота и жалко съществуване.

— А ти? — попита Бион на свой ред.

В отговор лицето на Рая грейна, сякаш е очаквал с нетърпение въпроса. Нищо чудно. Бион виждаше, че туниката му е от най-хубав лен; коланът — поизносен, но изработен от скъпа кожа. Всичко освен камата в колана говореше за живот в удобство. А камата, същата с каквато си служеше Бион, беше сувенир от дните в Царската стража и сама по себе си изтъкваше статута му.

— Животът в Александрия ми се отразява добре — потвърди Рая. — Толкова добре всъщност, че сега съм в авангарда, създаващ новия Египет. Чувал ли си за Ордена? Стигнала ли е вестта до теб? — Бион поклати глава и Рая поясни: — Ние сме общество с нарастваща сила и влияние. Целта ни е да модернизираме обществото. Да го отдалечим от стария порядък.

Бион го изчака да продължи. Не се постара да прикрие отегчението си. Макар навремето да се беше движил в същите кръгове — всъщност именно защото познаваше този свят — се стремеше да не обсъжда политически и идеологически въпроси. Разбираше, че работата му не е да седи сред хората, определящи политиката, а да ги защитава и при нужда да убива по тяхна заповед. За тези задачи — особено за последната — беше много подходящ; гордееше се със способностите си. В това отношение превъзхождаше другите. Несъмнено затова Рая бе предприел дългото пътуване дотук. Определено не бе дошъл… да си поговорят.

— Орденът е много могъщ в Александрия, Бион, и ще става още по-могъщ. Докато ти си устройвал дома си, аз работех с тях. Не защото съм амбициозен, разбира се…

Домакинът се погрижи лицето му да остане безизразно. Рая явно играеше на политическата сцена отдавна. Беше забравил кой и какво е Бион.

— А понеже искам да работя за доброто на Египет — благоденстващ, независим Египет. И със задоволство отбелязвам, че водачите на Ордена оценяват всеотдайността и предаността ми. Не е нито арогантно, нито пресилено да кажа, че съм известен в определени кръгове, където споменават името ми като бъдещ високопоставен член на Ордена.

Той приглади туниката си с нескрита гордост. Явно очакваше отговор от човека, в чийто дом се намираше, и го очакваше със самодоволна увереност.

Бион потисна желанието да извади камата и да я наостри — детинска, безсмислена демонстрация. Пристъпи от крак на крак, впил очи в госта, и задиша дълбоко и равномерно. Запита се мимоходом кога Рая е станал такъв бъбривец — навремето бе човек на действието.

Бион не продума. Рая позаекна, после се съвзе и продължи гладко:

— Не решавам аз, разбира се. И е безпредметно да мисля за нещо, независещо от мен. Належащата ми грижа е да подпомагам постигането на целите ни и да усъвършенствам тактиката ни. Давам си сметка, че Рим е хвърлил око на Египет, и Орденът трябва да действа мъдро, за да оцелее и да запази властта си. Нужни са дела. Може би дори изпреварващи мерки, както би се изразил ти. Разбираш ли, Бион? Ясно ли обяснявам?