Борбата [bg]

Елена кипна. Затръшна ядно вратичката и пристъпи право към групичката.

— Здравей, Беки. Здравей, Шейла — започна тя. А после добави, но много по-натъртено: — Здравей, Каролайн.

Беки и Шейла измърмориха по едно глухо здрасти, а после побързаха да смотолевят, че трябвало да бързат нанякъде. Елена дори не се обърна, за да види как се измъкват тихомълком. Не сваляше гневния си поглед от Каролайн.

— Какво става тук? — попита тя настойчиво.

— Какво толкова има да става? — сви рамене Каролайн, очевидно наслаждавайки се на сценката. Дори се опита да я удължи колкото можеше повече. — С кого какво да става?

— С теб, Каролайн. Както и с всички останали. Не се преструвай, че не си замислила нещо, защото много добре те познавам. През целия ден всички тук упорито ме избягват, сякаш съм чумава, а ти имаш вид на спечелила голямата награда от лотарията. Каква каша си надробила?

Невинното досега изражение на Каролайн моментално се изтри, за да отстъпи на котешки лукавата й усмивка.

— Казах ти още при започването на учебната година, че нещата тук ще се променят, Елена — припомни й тя. — Предупредих те, че царуването ти може да приключи. Само че това сега не е мое дело. Всичко, което се случи, е въпрос на най-прост естествен подбор. Според закона на джунглата.

— И какво толкова се е случило?

— Хм, ами да кажем, че да излизаш с един убиец, може силно да навреди на социалния ти живот.

Гърдите на Елена се стегнаха, сякаш Каролайн я бе ударила с все сила. За миг я обзе почти неустоимо желание да й върне удара в прекия, в буквалния смисъл. Но после, макар бученето на кръвта да отекваше в ушите й, тя само процеди през стиснатите си до болка зъби:

— Това не е вярно. Стефан не е извършил нищо. От полицията го разпитаха и никой не го подозира в нищо.

Каролайн само сви рамене, а усмивката й премина в изражение на снизходително покровителство.

— Елена, ние с теб се знаем още от детската градина — припомни й тя, — така че мога да си позволя да ти дам един приятелски съвет заради доброто старо време: зарежи Стефан. Ако го направиш още сега, ще можеш да избегнеш превръщането си в пълна социална отрепка. В противен случай ще е по-добре отсега да си купиш едно звънче, за да подрънкваш с него по улиците4.

Гневът продължи да бушува в душата на Елена, докато Каролайн гордо се извърна и започна да се отдалечава, развявайки зад гърба си буйната си като кестеняв водопад коса. Едва след секунди Елена си възвърна дар словото.