Борбата [bg]

3 ноември, неделя, 22 ч. 30 мин.

Току-що прочетох написаното от вчера и се шокирах. Какво става с мен! Спряла съм насред изречението и дори не зная какво всъщност съм искала да кажа. И не съм обяснила за новия си дневник. Сигурно не съм била на себе си.

Както и да е, това е официалното начало на моя нов дневник. Купих си тази нова тетрадка от магазина. Не е така красива като старата, но и тази ще свърши работа. Вече се простих с надеждата някога отново да видя моя стар дневник. Онзи, който ми го открадна, надали ще ми го върне обратно. Сега, като се замисля как някой го чете, как прониква във всичките ми мисли и чувства за Стефан, направо ми иде да го убия. И едновременно с това ми се иска да умра от срам.

Не че се срамувам от това, което изпитвам към Стефан. Само че това е нещо безкрайно лично. А в стария ми дневник има още толкова интимни подробности — как се целувахме, как той ме прегръщаше и въобще всичко онова, за което съм абсолютно сигурна, че той за нищо на света не иска някой друг да прочете.

Разбира се, там нямаше нито ред за тайната му. Аз тогава още не я знаех. Беше преди да го опозная истински и преди да бъдем заедно, наистина заедно, най-после. Сега сме едно цяло. Имам чувството, че съм го чакала през целия си живот.

Може би ти, мило дневниче, си мислиш, че е ужасно да го обичам, след като зная какъв е той. Зная, че е способен на насилие, както и че в миналото му е имало неща, от които се срамува. Но той никога няма да бъде лош с мен, а и всичко вече е в миналото. Той изпитва толкова дълбоко чувство на вина и така силно страда. Искам да му помогна.

Не Зная какво ще се случи сега. Просто съм щастлива, че той вече е добре. Днес отидох в пансиона и разбрах, че вчера там са идвали от полицията, но Стефан още бил много слаб и не успял да използва своите Сили, за да се отърве от тях. Добре поне, че полицаите в нищо не го обвинили. Просто му задали един куп въпроси. Стефан ми каза, че се държали добре с него, което обаче ме изпълни с подозрения. Какво ще стане, ако действително нещо се крие зад всичките тези техни въпроси и разпити… Ако например го попитат къде е бил в нощта, когато е бил нападнат онзи старец под моста? В нощта, през която Вики Бенет беше преследвана в разрушената църква? Или онази вечер, когато в училището бе убит господин Танър!

Но те нямат доказателства срещу него. Какво от това, че след пристигането му във Фелс Чърч са започнали да се случват престъпления? Това още нищо не доказва. Той наистина беше спорил с господин Танър онази вечер. И изчезна, след като бе открит трупът на господин Танър. После се върна и е съвсем ясно, че самият той, Стефан, също е бил нападнат, при това от същата личност, извършила и другите престъпления. Мери ми каза, че от полицията са наясно в какво състояние е бил намерен. Ако въобще решат да ни разпитат. Мат, Бони и Мередит, а също и аз, разбира се, ще свидетелстваме при какви обстоятелства сме го намерили. Така че в крайна сметка няма да повдигнат обвинение срещу него.