Свечеряване [bg]

Светкавица. Вратата на стаята се отвори бавно със скърцане, сякаш като компенсация за рязкото захлопване от преди малко.

Светкавица. Каролайн беше на пода, застанала на четири крака, едва смогваща да си поеме дъх. Елена бе победила…

Елена се свлече.

Само някой с нечовешко бързи рефлекси би могъл да я улови преди да падне, при това от другия край на стаята. Но Стефан хвърли лампата на Мередит и прекоси стаята още преди Бони да успее да мигне. В следващия миг вече бе обгърнал закрилнически Елена.

— О, по дяволите! — изруга Каролайн. Черни следи от размазана спирала браздяха лицето й, придавайки й нечовешки вид. Погледна към Стефан с неприкрита омраза. Той отново изглеждаше сериозен — не, по-скоро строг и непреклонен.

— Не призовавай дявола — изрече с нисък глас. — Не тук. Не сега. Защото дяволът може да те чуе и да се отзове.

— Сякаш вече не го направи — отвърна Каролайн и в този миг наистина изглеждаше достойна за съжаление — съсипана и жалка. Сякаш бе започнала нещо, което не знаеше как да спре.

— Каролайн, какво искаш да кажеш? — Стефан коленичи до момичето. — Да не би, че вече… си сключила някаква сделка?

— Оох! — простена внезапно и без да иска Бони, разпръсвайки зловещата атмосфера в стаята на Стефан. Един от счупените нокти на Каролайн бе оставил кървава следа по пода, а коленичейки там, тя бе размазала кръвта и всичко изглеждаше още по-ужасно. На Бони й се стори, че собствените й пръсти потръпват болезнено и се изпълни със съчувствие, докато Каролайн не размаха окървавената си ръка към Стефан. Тогава съчувствието й премина в отвращение.