![Свечеряване [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/4/2/svecheryavane-bg-download.jpg)
Свечеряване [bg]
- Автор: Смит Лиза Джейн
- Серия: Дневниците на вампира #5
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 978-954-9321-33-3
- Переводчик: Диана Янакиева Кутева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Свечеряване [bg]». Краткое содержание книги:
В крайна сметка животът е прекрасен. И безкраен, помисли си Деймън, а очите му блеснаха застрашително зад очилата, което беше още по-прекрасно. Нямаше да седне и да се самосъжалява само защото не може веднага да има Елена. Ще излезе и ще се забавлява и ще стане по-силен — и много скоро ще отиде при онова мамино синче, при малкия си брат, и ще я отведе.
В този момент погледна в огледалото за обратно виждане. Дали заради някаква игра на светлината или атмосферна инверсия, но му се стори, че в очите му зад слънчевите очила горят… червени пламъци.
6
— Казах махай се — повтори Мередит тихо на Каролайн. — Ти каза неща, които никога не бива да бъдат изричани на което и да е цивилизовано място. Случи се така, че това е домът на Стефан — да, това е неговият дом и той е този, който трябва да ти каже да си вървиш. Правя го заради него, защото той никога не би помолил момиче — при това бивше гадже, бих добавила — да изчезне от стаята му.
Мат се прокашля. Беше отстъпил в ъгъла и всички бяха забравили за него.
— Каролайн, познавам те доста отдавна, за да си говорим любезно — заговори той, — а и Мередит е права. Ако смяташ да говориш за Елена нещата, които изрече преди малко, прави го някъде по-далеч от нея. Но, виж, има едно нещо, което зная със сигурност. Без значение какво е правила Елена, когато беше тук преди — гласът му заглъхна за секунда от още не напълно осмисленото чудо и Бони разбра, че той имаше предвид, когато Елена беше на Земята преди — в момента тя е по-близо до ангелите, отколкото е възможно да се постигне това от някое човешко същество. Точно сега тя е… тя е… напълно… — Поколеба се, опитвайки се да намери най-подходящите думи.
— Чиста — подсказа му Мередит непринудено.
— Да — съгласи се Мат. — Да, чиста. И всичко, което прави, е чисто. И не става дума за това, че злобните ти и отвратителни думи биха могли да я омърсят, а ние останалите просто не желаем да те слушаме.
— Благодаря ти — промълви Стефан със задавен глас.
— Вече и без това си тръгвах — процеди Каролайн през зъби. — И да не си посмял да изнасяш проповеди на мен за чистотата. Как ли пък не! След всичко, което става! Ти навярно просто искаш да гледаш как две момичета се целуват. Сигурно…
— Достатъчно. — Стефан го каза почти безизразно, но Каролайн в същия миг бе грабната и изнесена през вратата, сякаш от невидими ръце. Чантата й се влачеше зад нея.
После вратата тихо се затвори.
Косъмчетата по тила на Бони настръхнаха. Това беше толкова могъща Сила, че психическите й сетива за миг застинаха като парализирани. Да преместиш Каролайн — а тя не беше дребно момиче — за това наистина се искаше Сила.
Може би Стефан се бе променил също толкова много колкото Елена. Бони погледна към Елена. Езерото от ведрина и спокойствие, което улавяха сетивата на Бони, сега бе развълнувано заради Каролайн.
Бони потупа коляното на Елена, а когато приятелката й се обърна, я целуна.
Елена прекъсна целувката много бързо, сякаш се боеше да не предизвика нова суматоха. Но Бони веднага разбра какво бе имала предвид Мередит, когато каза, че целувката не е сексуална. Тя беше по-скоро като… все едно те проучваше някой, който използваше докрай сетивата си. Когато се отдръпна от Бони, тя цялата сияеше. Също както и след като бе целунала Мередит, цялата й тъга се бе стопила — да, това беше, чиста целувка. И Бони имаше чувството, че част от ведрината и спокойствието на Елена се бяха прелели в нея.
— … трябваше да преценим по-добре и да не водим Каролайн — казваше Мат на Стефан. — Съжалявам, че бях толкова рязък. Но познавам Каролайн. Тя щеше да дрънка още поне половин час, без да си тръгне.
— Стефан се погрижи за това — обади се Мередит. — Или беше Елена?
— Аз бях — призна си Стефан. — Мат е прав: тя щеше да продължи да говори и нямаше скоро да си тръгне. А аз няма да позволя на никого да говори подобни неща на Елена.
Защо говорим за това?, питаше се Бони. От всички хора Мередит и Стефан най-малко обичаха да бъбрят незначителни неща, но ето че го правеха, казваха неща, които всъщност нямаше нужда да бъдат изричани. Тогава осъзна, че е заради Мат, който пристъпваше бавно към Елена.