Евърлес [bg]

Преглъщам и стисвам толкова силно гарафата с вино в ръцете си, че се боя, че ще се счупи. Сресала съм косата си напред, за да прикрия лицето си, и макар вече да не съм кльощавото момиче с топчести колене от моето детство, съм ужасена, че Лиъм ще си спомни за мен. И съм ужасена, че Роан няма да го стори.

Закритата градина, малка в сравнение с величествените представителни помещения на Евърлес, трепка от светлината на факли, поставени в аплици от ковано желязо. Димът се издига към звездите отгоре. Върбите се полюшват леко от бриза, а опияняващите аромати на цветя и вино се носят с него. Сякаш съм попаднала в пролетта, въпреки че звездите над главата ми все още излъчват зимен студ. Отвъд стената виждам знамената на Евърлес, които потръпват на ледения вятър, но тук той се превръща в лек, прохладен бриз, укротен от огъня, поддържан с време.

В средата на градината огънят — горещ до бяло и висок колкото мен — припуква и искри в едно бронзово ограждение, разпращайки топли вълни наоколо. Красиво е, но мисълта за пропиляното време за подклаждането му кара вътрешностите ми да пламтят от ярост. Бързо отмествам поглед.

Благородници се разхождат безцелно из градината — жените сияят в рокли от кадифе и коприна, а мъжете са върлинести и внушителни, с тъмни или сребристи коси. Златни пръстени проблясват върху десетки пръсти. Музикално трио изпълва градината със сладникави акорди.

Инстинктивно се оглеждам за Роан. За мое нещастие първият Гърлинг, когото виждам, е Лиъм. Той се е облегнал върху обраслата с лоза стена в отсрещния край на градината и разговаря с майка си — лейди Вериса.

За миг се чувствам така, сякаш съм се смалила и отново съм се превърнала в дете. Лиъм винаги стоеше встрани от нашата малка тайфа от приятели, безшумна и бдителна противоположност на дружелюбния Роан. Понякога се появяваше на вратата, тих като сянка, и наблюдаваше как играем. Тогава се пазех от него, от спокойствието му и от очите му — толкова тъмни, като че поглъщаха светлината. Роан обаче го обожаваше.

Сега това ме кара да скърцам със зъби, сещайки се за добротата, която Роан му показваше — добротата, която Лиъм предаде. Но за да предадеш някого, първо, трябва да го обичаш. Съмнявам се, че Лиъм Гърлинг изобщо познава това чувство.

Със сигурност не и от студената си майка лейди Вериса. Тя вероятно е на петдесет или шейсет години, макар да изглежда на трийсет, сияеща в изумрудената си сатенена рокля, която оставя ръцете й голи. Красива е по отблъскващ начин — с остри като стъкло скули и големи синьо-виолетови очи.

Избягвам ги, когато започвам обиколката си.

Нивото на виното в моята гарафа бързо спада — друг чудесен начин да прекараш толкова много векове, като го изпиеш до дъно, макар да предполагам, че с това безкрайно време за прахосване подобно нещо няма значение. Тъкмо се каня да се върна в кухнята, когато една жена щраква с пръсти към мен.