Венецианското предателство [bg]

Днес обаче той изглеждаше напълно здрав. Беше бос, облечен в една от светлокафявите хавлии, които се носеха в двореца.

— Изглеждаш добре, Енвер. Дори много добре.

— Защо съм тук? — попита той с безизразен тон, в който нямаше благодарност.

По-рано беше задал същия въпрос на хората от персонала, които по заповед на Зовастина бяха намекнали за предателството му. Интересното в случая беше, че полковникът не показа никакъв страх. Демонстрирайки обичайното си непокорство, той умишлено разговаряше с нея на казахски, а тя реши да премине на този език с единственото желание да го иронизира.

— Беше тежко болен и аз свиках тук цял лекарски консилиум.

— Не помня нищо от вчера.

Тя го покани да седне и му наля чай от сребърния чайник.

— Беше много зле. Разтревожих се и реших да ти помогна.

Той я гледаше с открито подозрение. Зовастина му подаде чашата с изящна чинийка.

— Зелен чай, с лек вкус на ябълка. Казаха ми, че го обичаш.

Той не пое чашата, в очите му имаше хлад.

— Какво искате от мен, госпожо министър?

— За мен и за Федерацията ти си предател. Твоята политическа партия подтиква народа към гражданско неподчинение.

Той не показа никаква изненада.

— Нали постоянно говорите, че всеки има право да изразява мнението си?

— И ти ми повярва, така ли?

Тя остави чашата на масата и реши да зареже ролята на гостоприемна домакиня.

— Преди три дни ти беше заразен с опасен вирус, който убива в рамките на четирийсет и осем часа. Смъртта настъпва от силна треска, течност в белите дробове и рязко изтъняване на артериалните стени, което води до масивен вътрешен кръвоизлив. Но в твоя случай инфекцията не стигна тази фаза, въпреки че би трябвало.

— Как ме излекуваха?

— Благодарение на мен.

— Моля?

— Исках да си наясно какво мога да ти причиня.

Мъжът замълча, очевидно опитвайки се да осмисли чутото.

— Ти си полковник от военновъздушните сили. Дал си клетва да защитаваш Федерацията дори с цената на живота си.

— И съм готов да го направя.

— Но подстрекаваш към предателство.

— Пак ще попитам: какво искате от мен? — В гласа му нямаше дори следа от доброжелателност.

— Искам лоялност.

Той не отговори.

Зовастина взе дистанционното и включи плоския монитор, поставен в ъгъла на бюрото. На екрана се появиха петима мъже, промъкващи се през множество от хора, които се трупаха пред сергии с шарени навеси, отрупани с плодове и зеленчуци.