Венецианското предателство [bg]

11

Копенхаген

— Какво означава „не съвсем“? — попита Малоун.

— Успях да се сдобия с фалшив слонски медальон — поясни Торвалдсен. — Не беше много трудно, защото на пазара има доста такива.

— А защо го направи?

— Защото тези медальони са важни, Котън — намеси се Касиопея.

— Добре че ми каза — троснато отвърна Малоун. — Не чух защо е било нужно това!

— Знаеш ли какво се е случило с Александър Велики след смъртта му? — попита Торвалдсен. — По-точно с тялото му?

— Чел съм нещичко.

— Но едва ли знаеш онова, което знаем ние — каза Касиопея, изправена до библиотеката. — Миналата есен ми се обади приятел, който работи в Музея за антично изкуство на Самарканд. Открил древен ръкопис и решил, че ще проявя интерес.

— Колко древен?

— Първи-втори век след Христа. Знаеш ли какво е рентгенова флуоресценция?

Малоун поклати глава.

— Сравнително нов метод — започна Торвалдсен. — В ранното средновековие пергамент се намирал трудно и монасите разработили техника за неговото рециклиране. Изстъргвали оригиналното мастило и използвали пергамента за молитвеници. Днес с рентгеновите лъчи, идващи от специален ускорител, се бомбардира рециклираният пергамент. За щастие мастилото, което са използвали преди векове, е съдържало голям процент желязо. Вградените дълбоко в пергамента железни молекули започват да светят при рентгеновата обработка на мастилото, а и могат да бъдат записани. На практика това е едно малко чудо, нещо като факс от древността. Благодарение на съхранените молекули изтритите преди столетия думи отново се появяват, въпреки че са покрити с нов текст.

— Котън, всичко, което ни е известно за Александър, се съдържа в произведенията на четирима писатели, живели близо петстотин години след него — включи се Касиопея. — Предполага се, че „Ефемеридите“, така нареченият „царски дневник“ на Александър, е писан от негов съвременник, но той е безполезен, тъй като представлява поредното пренаписване на историята в полза на победителя. „Подвизите на Александър“, който мнозина приемат за първоизточник, представлява чиста измислица, нямаща почти нищо общо с действителността. Но другите две произведения са сериозни, дело на Ариан и Плутарх, които са неоспорими авторитети.