Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Погребани тайни [bg]
Погребани тайни [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Погребани тайни [bg]

Электронная книга - «Погребани тайни [bg]». Краткое содержание книги:

„Погребани тайни” е втората книга (след романа „Изчезнал”) от поредицата с главен герой Ник Хелър. Следовател, който никога не забравя, че жертвите са били живи хора и тяхната смърт е оставила след себе си празнина в душите на техните близки, Когато Алекса, дъщерята на милиардера Маршъл Маркъс е отвлечена, баща и се обръща към единствения човек, на когото има доверие — семейния приятел и независим следовател Ник Хелър. Алекса е заровена жива, видеокамера излъчва на живо по интернет всяка секунда от оставащия й живот, Кои са тайнствените похитители и защо няма искане за откуп? С помощта на бившата си приятелка — агента на ФБР Диана Мадигън — Ник Хелър трябва да премине през множество пластове от връзки, манипулации, задкулисни игри и заблуди, за да стигне до Алекса преди да е станало твърде късно. За да спаси момичето, което е израснало пред очите му, Ник няма да се спре пред нищо и е готов да унищожи всеки, застанал на пътя му. Дори, и бащата на Алекса, Защото има тайни, които не могат да останат погребани.
„Ник Хелър, независим следовател, когото Джоузеф Файндър ни представи в „Изчезнал”, е човек, който бихте искали да е на ваша страна… Файндър ни показва привлекателен герой, но едновременно с това и приятен характер, защото не го превръща в супергерой. Сравнението с Джак Рийчър на Лий Чайлд е неизбежно, но Хелър никога не действа като самотен каубой. Той е достатъчно човек, за да търси и приема помощ… Препускайки заедно с него, вие ще искате още една глава, после още една и още една. Знаете, че той ще успее, но имате нужда да разберете как.” „Вашингтон поуст”
1 ... 16 17 18 19 20 21 22 23 24 ... 118
Перейти на страницу:

— Баща й е Маршъл Маркъс, има хедж-фонд в Бостън.

— На колко години е момичето?

— Седемнайсет.

Той отново кимна и повдигна рамене.

— И защо трябва да се намеси ФБР?

— Като се имат предвид богатството и известността на баща й…

— Отвлечена ли е?

— Възможно е.

— Искали ли са откуп?

— Не още, но предвид обстоятелствата и миналото й…

— Тоест, твърдите, че баща й се тревожи, че може би е отвлечена.

Долових нещо странно в изражението на Снайдър. Объркване — толкова преувеличено, че изглеждаше комично. Или саркастично.

— Хм. Дълбоко озадачен съм, господин Хелър, защото от бостънската полиция не са се свързвали с нас.

— А би трябвало.

— Да, нали? Обикновено това е първата им работа в такива случаи, отвличанията са работа на ФБР. Чудя се защо не са го направили.

Свих рамене.

— Е, каквато и да е причината, ако уредите да засекат телефона й…

Снайдър обаче не беше свършил.

— Чудя се дали причината да не са ни потърсили — грижливо подчерта той — не е фактът, че никой не им е съобщил за изчезналото момиче. Мислите ли, че това е обяснението? — Той плесна с ръце и погледна първо към бюрото си, а после към мен. — Виждате ли, Маршъл Маркъс изобщо не им се е обаждал. Интересна работа, нали? Щом дъщеря му е изчезнала, би трябвало да е налазил и полицията, и ФБР. Ако ставаше дума за моята дъщеря, и две секунди не бих чакал. А вие?

Очите му пронизаха моите, а горната му устна се сгърчи от отвращение.

— Той се обади в полицията — повторих аз. — Преди няколко часа. Сигурно още не са го записали.

Снайдър поклати глава и отсече:

— Няма такова нещо!

— Информацията ви е неточна.

— Информацията ни за Маркъс е отлична — заяви той. — Знаем, че нито той, нито жена му са се обаждали в полицията. Не и от някой от четирите им стационарни телефона. Нито от двата му мобилни телефона. Нито от телефоните в „Маркъс Капитал“.

Не казах нищо, а той ми хвърли продължителен мрачен поглед.

— Точно така. От доста време държим Маршъл Маркъс под наблюдение по нареждане на съда. С което съм сигурен, че той е наясно. Той ли ви прати тук, господин Хелър?

Очите на Гордън Снайдър бяха малки и дълбоко поставени и приличаха на мъниста. Очи на насекомо.

— Не се опитвайте да отречете, че тази сутрин се срещнахте с Маркъс в къщата му в Манчестър, Хелър. Затова ли сте тук? В качеството на негов агент? Проверявате ни, за да видите какво знаем?

— Дойдох, защото животът на едно момиче може да е в опасност!

— Същото момиче, което беше изпратено в изправително училище заради постоянни проблеми с поведението в частната гимназия, в която учеше, нали?

Опитах се да контролирам гласа си — само така можех да се мобилизирам, за да не избухна.

— Точно така. След като я отвлякоха. Тези неща могат да нанесат сериозни психически вреди. Не разбирате, нали? От един лагер сме.

— Работите за Маркъс, нали?

— Да, но…

— Тогава сме от два противоположни лагери! Ясно ли е?

16

Сърцето на Алекса биеше все по-бързо и по-бързо. Тя го чуваше — в ужасяващата тишина, в която чуваше дори премигването на клепачите си, пулсът й звучеше като канонада. Беше й болезнено горещо и леденостудено едновременно, тялото й трепереше неконтролируемо.

— Чуваш ме, нали, Алекса? — каза тенекиен глас.

Вълна от стомашна киселина изгори хранопровода й. Тя се задави, стори й се, че е на път да изплюе целия си стомах. По влажната й риза плисна малко повръщано и се намести обратно в гърлото й. Трябваше да седне, за да я изплюе, но не можеше — едва успяваше да надигне главата си на няколко сантиметра. Не можеше дори да се обърне настрани. Беше в капан.

Не можеше да се движи.

Задави се в бълвоча, надигнал се в гърлото й.

— Моля те, внимавай — каза гласът. — Не можем да отворим ковчега ти, ако ти се случи нещо.

— Ковчег ли? — ахна тя.

— Няма никаква причина да умреш. Не искаме да умреш. Искаме само да убедим баща ти да ни съдейства.

— Колко пари искате? — прошепна тя. — Просто кажете какво искате и баща ми ще ви го даде.

— Зашо смяташ, че искаме пари, Алекса? Дори да беше така, баща ти няма пукната пара.

— Баща ми е… той има абсурдно много пари, ясно? Може да ви плати, колкото искате. Всичко ще ви даде, всичко, което има, ако ме пуснете веднага, моля ви, моля ви!

— Алекса, слушай ме много внимателно, защото оцеляването ти зависи от това.

Тя преглътна — в гърлото й бе заседнала буца.

— Слушам — прошепна тя.

— Не те чувам.

1 ... 16 17 18 19 20 21 22 23 24 ... 118
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)