Игра на милиарди [bg]

От своето място начело на масата Лий мълчаливо поздрави всички членове на Комитета с усмивка и поглед от неговите ледено сини очи. Срещата си имаше строго установен дневен ред. Всеки директор се изправяше и предлагаше сбит доклад от последните дейности на неговия или нейния отдел. Лий започна с отговорния за акциите в Северна Америка директор.

— Моля, господин Пинг, започнете.

— Щастлив съм да съобщя, че увеличихме залога си в „Морган Стенли" до дванадесет процента. Това е първата ни значителна покупка на дялове в компанията от първоначалната ни инвестиция през 2007 година. Явно моментът не беше подходящ.

— Господин Пинг — каза Магнус Лий, — дори най-красивата роза не може да вирее в бедна почва.

Пинг засия, публично беше освободен от чувството си за вина.

— През изминалия месец — продължи той — купихме осем процента дялово участие в „Нобъл Енърджи Груп" за 900 милиона долара, седем процента в „Боинг" за 5 милиарда и четири процента в „Интел" за 5 милиарда. До днешна дата разполагаме с дялове в осемдесет и девет американски корпорации на стойност 400 милиарда долара. Шестдесет и седем от тях са в списъка на 500-те най-печеливши корпорации. Двадесет и пет са в списъка на 100-те. Що се отнася до пазара, инвестициите ни показват увеличение с двеста процента.

Политика на ЧИК беше да купува само миноритарни дялове в чуждестранни корпорации и да не влияе на политиката на тези компании. Също така политика на ЧИК беше да инвестира в широк спектър от индустрии: енергетика, потребителски продукти, финанси, авиокомпании, автомобили и разбира се, в технологии.

Най-накрая директорът, отговорен за акциите в Северна Америка, заяви, че тъкмо е приключил с преговорите да закупи голям дял в една от най-престижните компании за финансови услуги, а именно „Американ Експрес".

Лий изръкопляска и цялата зала последва примера му.

— Впечатляващо — каза той. — Вероятно всички ще получим платинени карти.

— Ах, господин Лий, определено вицепремиерът заслужава „черна карта".

Хората около масата отново изръкопляскаха, за да покажат подкрепата си. В страна, в която статутът се боготвореше, „черната карта", издавана само за онези, които харчеха повече от 100 000 долара на година, беше най-големият символ на богатство.

Лий поклати глава с фалшива скромност, докато клатеше строго пръст.

— Не, не, господин Пинг. Подобна позиция определено е извън възможностите ми. Има много кандидати, които са много по-квалифицирани от мен.

Лий лъжеше и всички в залата го знаеха. Благоприличието изискваше да не изглежда прекалено уверен в избора си. След четири дни членовете на Китайската комунистическа партия щяха да се съберат на конгрес, който се свикваше веднъж на десет години и на който се избираше следващият лидер на страната. Освен президент партията щеше да избере десетчленния Постоянен комитет, който да оглави най-важните министерства. Пламенната мечта на Лий беше един ден да бъде назначен на поста вицепремиер на финансите. Всяко действие, което беше предприел през изминалите десет години, беше насочено към подобна развръзка. Някои, като създаването на „Чайна Инвестмънт Корпорейшън", бяха известни на всички и сформираха основата на публичното мнение за него. Други бяха много по-впечатляващи, но известни само на малцина. Тези малцина обаче стояха на върховете на правителството и управляваха армията, Министерството за национална сигурност и разбира се, Министерството на финансите. Точно тези му действия, а не инвестиционните му печалби, щяха да му гарантират постигането на най-желаната цел.