Игра на милиарди [bg]

— Това е доклад, който подготвих за училище. Става въпрос за фондовата борса. Разбираш ли, имам чувството, че нещо е напът да се случи…

— Така ли? Радвам се. Нещо винаги се случва с пазарите.

— Имам предвид, мисля, че се образува балон. Цените са прекалено високи, предвид доходите.

— Какво разбираш ти от всичко това?

— Занимавах се известно време с търговия. Не с истинска, само на хартия… сещаш се, в училище.

— Търговия или комарджийство? Има разлика.

— Да, сър. Наясно съм с това.

— Не можеш да блъфираш пазара, Робърт.

— Справям се добре. С търговията. Както ти си ме учил.

— Надигащият се прилив вдига всички лодки.

— Не мисля, че ще продължи. В интерес на истината мисля, че нещо лошо ще се случи. Като катастрофа. И то много скоро.

Едуард Астър се извърна от него и разпери ръце към гостите си.

— Моят син, предсказателят. Не е достатъчно да бягаш от училище и да ме злепоставяш пред най-добрите ми приятели, но сега си тръгнал да ми даваш съвети относно пазара.

— Татко, просто ме остави да довърша…

— Току-що го стори.

Астър се вторачи в очите на баща си, зачуди се как беше възможно да се е появил от този мъж, как беше възможно да споделя каквото и да било с него. Без да изрече повече и дума, той напусна залата и продължи по стълбите към гардеробната. Погледна часовника си и видя, че наближава десет. Познаваше портиера на „Лаймлайт". Забрави за 23:04 часа и за училище утре, както и за последствията от отсъствието си.

— Младежо, чакай малко.

Астър се обърна. Към него вървеше директорът на известната инвестиционна банка.

— Да, сър?

— Каква беше ръката ти?

— Моля?

— Когато си играл покер този следобед и си бил проктора си, какво държеше?

Астър облече палтото си.

— Аз ли? Нищо. Просто блъфирах.