Игра на милиарди [bg]

Марв стоеше като прикован пред монитора с валутите.

— Позицията.

— Какво за нея?

— 6,295 — каза Шанк. — 6,292. Шибанячката укрепва. Астър завъртя стола си по-близо до екрана.

— Не може да се движи толкова бързо.

„Тя" беше китайската валута, официално наречена ренминби, но по-известна като юан. 6,292 означаваше колко юана можеха да купят един американски долар. Ако числото отидеше надолу, това означаваше, че юанът укрепва срещу долара. По-малко юани бяха нужни, за да се купи един долар. (Следователно доларът отслабваше.) Ако числото отидеше нагоре, юанът отслабваше. Щяха да са необходими повече юани, за да се купи един долар. (Следователно доларът укрепваше.)

На друг монитор вървеше стойността на инвестицията в позицията на „Комсток Астър". Една минута по-рано цифрите бяха в здравословно черно и показваха 50 милиона печалба. Сега бяха станали червени. Всичките девет от тях.

— Да не сме надолу със сто милиона? — попита Астър.

— Така изглежда — отвърна Шанк.

Боби Астър залагаше, че юанът ще отслабне срещу долара. Напълно убеден беше, че скоро ще бъдат необходими повече юани, за да се купи един долар. Искаше числото да се повиши. Беше заложил 2 милиарда от парите на фонда си, за да докаже, че е прав.

И тогава, преди Астър да успее да изрече и дума, преди да успее да премигне, цифрите отново станаха черни. 6,30.

— Отново сме в черното.

Шанк погледна към екрана така, все едно го беше ухапал по задника.

— Какво се случи току-що?

— Нямам представа — отвърна Боби. — Но предполагам, че има нещо общо с желанието на търговския представител да премести пресконференцията.

— Господи… мислиш ли? — учуди се Шанк.

През последните десет години стойността на юана се беше увеличила спрямо стойността на долара. Движенията бяха бавни и стабилни, само по 1 или 2 процента на година. Преди пет години бяха необходими седем юана, за да се купи един долар. Днес — само шест и тридесет. Това „преоценяване" или оскъпяване на юана направи китайския износ по-скъп и американския внос по-евтин. САЩ одобряваше това. Китай — не.

— Искаш ли да звъннеш на твоя човек? — попита Шанк. — Попитай го какво мисли.

— Не — отвърна Астър. — Не искам да го занимавам. Зает е.

— Той е експертът по тези въпроси.

— И така сме си добре. — Боби се обади на секретарката си: — Барб — започна той, когато жената вдигна телефона, — измести срещите ми за следобеда.

— Септимъс Ревънтлоу вече е тук. Току-що ми съобщиха от рецепцията.

— Марв може да го поеме.

— Аз? — възкликна Шанк. — Какво да му говоря?

— Кажи му, че не се нуждаем от парите му сега. Имаме достатъчно инвестиции. Ако това не му хареса, ще имаме възможност да изтеглим инвестициите му след следващия отчетен период. Мисля, че е тринадесети септември.

— Това няма да му хареса.

— Предполагам, че си прав.

— Прекалено късно обаче — каза Шанк.