Списъкът на обречените [bg]

Той поклати глава.

— Ти имаш прекалено официален статут, а и не разполагаш с контактите на Стан. Освен това ми трябваш тук.

Кенеди се обърна към Хърли и леко присви очи, демонстрирайки недоверие:

— Кого си пратил сутринта?

— Двама от моите.

— Кого, Стан?

— Не се безпокой, аз знам как да контролирам хората си — отговори през зъби Хърли.

Кенеди го изгледа изпитателно и попита:

— Виктор ли изпрати?

— Какво значение има?

Тя отново се обърна към Стансфийлд:

— Ако сте чели досието на моя човек, ще знаете, че двамата имат вражда от миналото.

— Това беше отдавна. — Хърли поклати глава. — Писна ми да се съобразявам с всичко и с всички.

Кенеди продължи да гледа към Стансфийлд.

— Ако Виктор и неговите разбойници му се мярнат пред очите, нещата няма да свършат никак добре.

— Преиграваш — изръмжа Стан.

— Питайте Том — отвърна тя, имайки предвид доктор Люис. — Той ще ви даде обективна оценка.

Стансфийлд кимна.

— Ще го питам, но сега искам вие двамата да научите колкото се може повече какво точно се е случило снощи. — Той махна с ръка в знак, че срещата е приключила.

Кенеди стана.

— Разбирам, че ситуацията изглежда зле, сър, но все още не разполагаме с достатъчно информация.

— Съгласен съм, но и съдейки по това, което знаем, не изглежда никак добре… девет трупа, от които поне четири са на невинни граждани. — Стансфийлд поклати глава. — Това трябваше да е хирургически точна операция. Да ликвидира обекта и колкото се може по-малко от бодигардовете му. Точка. Без никакви случайни жертви. Правилата и инструкциите бяха пределно ясни.

— Знам, сър, но сигурно има някакво обяснение.

Доколкото Стансфийлд разбираше проблема, дори и да се намереше обяснение, то в момента беше почти безполезно. Но нямаше смисъл да си го изкарва на Кенеди. Той също беше дал съгласието си Рап да бъде изпратен сам, въпреки предупреждението на Стан Хърли.

— Всичко е възможно — отвърна той. — Но нашата работа е да търсим отговори и в момента на мен ми трябва точно това.

Хърли също стана.

— Спокойно, ще го намеря и ще го докарам тук.

— И без никакви каубойски номера, Стан. Искам го цял и невредим.

Хърли излезе, без да отговори. След няколко секунди и Кенеди тръгна към вратата.

Стансфийлд, зачел се в някакви документи, изрече мисълта си на глас:

— Може би сбъркахме в избора си с него.

Кенеди се спря рязко и бавно се обърна към човека, когото уважаваше най-много. Разочарованието, изписано на лицето й, беше очевидно.

— Не вярвам в това, сър. Вие може и да мислехте… и все още да мислите така. Той се показа в най-добрата си светлина и надмина и най-смелите ни очаквания. А сега при най-малкото затруднение всички стоварвате вината върху него.