Списъкът на обречените [bg]

Девета глава

Вашингтон, Окръг Колумбия

Държавният секретар Франклин Уилсън носеше жълта плетена жилетка, а под нея — бяла риза. На седемдесет и една години, с оредяваща бяла коса, той беше олицетворение на стария мъдър държавник. Направил успешна адвокатска кариера, той беше служил в три правителства в Белия дом: първо като началник на кабинета, после като министър на отбраната и накрая като държавен секретар. Доходите му идваха главно от семейството на жена му — печеливша фирма за авточасти в Охайо. Репутацията обаче си беше само негова. Той беше завършил право в Харвард един от първите по успех и веднага след университета започна работа в престижна юридическа кантора във Вашингтон. В периодите между трите му политически длъжности той се връщаше на работа в кантората, където беше като пълноправен съдружник. Имаше всичко, за което можеше да мечтае човек с неговите способности и интереси. Той беше смятан за един от титаните в столицата — човек, еднакво уважаван и от двете партии, и от журналистите.

Въпреки всички тези постижения той беше в лошо настроение. Къщата беше почти пуста в този есенен съботен следобед. Уилсън беше наредил на прислугата да си вземе няколко часа почивка, за да може да проведе срещата в пълна секретност. Истинската причина да се чувства самотен обаче, беше загубата на четирийсет и седем годишната му съпруга — не физически, а духовно и психически. Само преди две години лекарите й бяха поставили диагноза Алцхаймер и макар че всички в семейството се надяваха, че болестта няма да напредне толкова бързо, в действителност заболяването унищожаваше разсъдъка й с доста бързи темпове. Само след година тя забрави децата и внуците си и едва си спомняше съпруга си. Шест месеца по-късно беше мъртва за света. Месец преди днешния ден Франклин Уилсън стори това, което се беше клел никога да не върши.