Списъкът на обречените [bg]

В осем сутринта Стансфийлд беше извикан в Ситуационната зала в Белия дом заедно с повечето членове на Съвета за национална сигурност. Тъй като президентът беше заминал да играе голф в Мериленд, а вицепрезидентът също отсъстваше и не се знаеше къде е и кога ще се върне, съвещанието беше ръководено от държавния секретар Франклин Уилсън. След като в продължение на два часа се изказваха най-различни предположения и хипотези, бяха отправени гневни закани за оказване на по-голям натиск върху Израел, Стансфийлд накрая успя да се измъкне и да напусне срещата.

Наближаваше обяд, а Стансфийлд още не разполагаше с никакви факти. Въпросите се трупаха главоломно и той си даде сметка, че ако иска да се сдобие с отговорите, ще трябва да избяга от това събрание на властовия елит на Вашингтон и да проведе много по-важната за него среща с един от младшите оперативни офицери и с един от старите му колеги, на които беше наредено да го чакат в кабината му в Лангли.

Стансфийлд завари Айрини Кенеди седнала в малката приемна и й махна да го последва в звукоизолирания кабинет. С типичното за него хладнокръвие той й направи знак да седне на едно от креслата срещу бюрото му и я попита:

— Къде е Стан?

Тя сви рамене. Дългата й до раменете коса беше прибрана на опашка.

— Отиде някъде, каза, че трябвало да говори с някого.

Стансфийлд разкопча сивото си сако, свали го и го метна върху облегалката на коженото кресло. Ядоса се, че Стан Хърли броди без разрешение из сградата, но не го показа пред Кенеди. Двамата с Хърли имаха дълга съвместна история и той познаваше до болка както способностите на ветерана, така и неговите слабости. Имаше доста основателни причини Стансфийлд да го уволни от Управлението преди няколко години и да продължи взаимоотношенията си с него като с частен специалист по сигурността. Главната сред тези причини беше, че Хърли беше пълен невежа във вътрешните игри и политики в Лангли. Беше като дете, което не може да се удържи да не докосне пейката, на която е поставен надпис „Прясна боя! Не докосвай!“. В подредените и предсказуеми кулоари на Лангли той беше като бомба със закъснител, която рано или късно щеше да избухне.