Свят на смъртта 5 (Светът на смъртта против флибустиерите)
- Автор: Гаррисон Гарри Максвелл, Скаландис Ант
- Серия: deathworld #5
- Язык: болгарский
- Год: Квазар
- ISBN: 978-5-389-10258-3
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Свят на смъртта 5 (Светът на смъртта против флибустиерите)». Краткое содержание книги:
Майкл Кэрни, гениальный ученый, разработчик квантовых компьютерных систем и по совместительству – серийный убийца. Когда-то он увидел Вечность и не смог развидеть.
Серия Мау Генлишер – пилот K-рабля «Белая кошка», уникального аппарата, созданного при помощи инопланетных технологий. Когда-то она увидела звездолет и возмечтала стать отважным капитаном. И теперь она – единое целое со своей «Кошкой», наполовину обесчеловеченное.
Эд Читаец – неутомимый путешественник, истоптавший Галактику вдоль и поперек, ныне пленник виртуальной реальности, чей разум настойчиво осаждают странные видения.
Разбросанные во времени и пространстве, эти судьбы прихотливо переплетаются во вселенной, законы которой больше похожи на правила игры, которые при желании можно нарушить. Великолепная космическая опера, сдобренная мистическим триллером и гангстерским боевиком, завораживающая и пугающая, как голос иного мира, затягивающая, как черная дыра.
Кои обаче бяха тези хора? Интересен въпрос. Увлечен от управлението на електромобила, красивите гледки зад стъклото и обсъждането с Мета на подробностите от блестащо проведения ръкопашен бой, той даже и не бе помислил, че е време да решат и този проблем.
— Как предполагаш, кой ли се крие зад опита да ни заловят? — запита той Мета заради самото любопитство отначало.
— Ами някакви бандити — отвърна тя несигурно. После се засмя, проумявайки нелепостта на предположението си, и добави, озарена на мига: — Или агенти на Роджър Уейн.
— Защо? — Язон остана изумен.
— Не знам — отговори тя. — Не ми хареса и това е.
Това беше желязна женска логика.
— За агенти на Уейн разполагат с твърде мощна мрежа на вражеската планета. А за бандити прекалено нагло се държат, и то под носа на полицията. Размахват разни служебни значки. Възможно е, разбира се, нещата да се променили коренно през последните години, но по-рано Дархан не се славеше с мафия и корупция, както например Касилия. Точно обратното, тук бяха едни от най-ниските показатели на нивото на престъпност в цялата обитаема Вселена. Мисля си така: или това са гастрольори от съвсем друг, далечен свят, които са сварили неподготмени местните власти, или това е самата власт. Разбираш ли, във всяка държава, преживяваща постиндустриалния етап, — извини ме за гръмките думи, но тук имаме точно такава икономика и политика — съществуват, като минимум, две полиции: обикновена и специална, тайна. Първата се опита да ни задържи на космодрума, а втората, като далеч по-могъща, ни избави от първата, но в служба на някакви свои тъмни цели. Ние пък нямаме намерение да служим на ничии интереси. О, тъмни Космосе! Как да се отъврем от опашката си, когато всички транспортни потоци се движат само по електромагистралите?
Обръчът около тях неумолимо се свиваше. А машините на преследвачите им изобщо не бяха полицейски, във всеки случай не бяха в съответните служебни цветове. Язон свърна в самия център, където вече доста отеснялата улица се разклоняваше на пешеходни пресечки. Внезапно от една такава пресечка изскочи крупен полицейски джип със зелена мигаща сфера на покрива и противно виеща сирена. Явно до този момент Язон бе успял да наруши кажи-речи всички правила на пътното движение. Ставаше все по-весело!
Язон ловко се изтръгна от полицейския автомобил, който се движеше с хелиодвигател или ядрен реактор (защото полицията едва ли щеше да изпадне в зависимост от пътното електропроводящо покритие) и препусна направо по разделителната ивица към най-близкия кръстопът, където някакъв тромав строителен агрегат бъваше прах и черен дим без да става ясно дали ремонтираше пътя или издигаше някакъв монументален паметник. Движението в този участък, макар и организирано като кръгово, силно се забавяше. Потен, с лъщяща физиономия като току-що измит патладжан, регулировчик в белоснежен шлем и кремава риза отчаяно размахваше ръце, но изглежда никой вече не изпълняваше указанията му. Ето, всеки миг пътят щеше да се задръсти. И Язон реши да подпомогне този процес. Той натисна рязко и преднамерено неграмотно спирачката, направи завой, заставайки почти напречно на движението и халосвайки няколко машини, които на свой ред се врязаха в още десетина. Никой от водачите и пътниците не пострада, но писъците, крясъците и адското стържене буквално пръскаха тъпанчетата. В желанието си да направи коктейла още по-богат, Язон изскочи от електромобила и хвърли в тълпата две миниатюрни димни шашки, след което двамата с Мета се добраха в центъра на кръстовището, сновейки се между карусериите на машините, а някъде даже и скачаха по покривите им.
А там неуморно се трудеше тежкият оранжев робот, изорал големия кръг с цветя, целият облян в ручеи машинно масло, подобно на изпотен миньор в забоя. Някакъв вече възрастен и едър работник, лика-прилика с робота, се измъкна изпод мощния му корпус; по всяка вероятност беше поставен да следи отблизо вече разкапващата се древна техника. Той изгледа с празен поглед Язон, наблюдавайки хаоса на кръстовището, когато изведнъж закрещя със съвсем неочакван за меланхоличното си туловище глас:
— Кхата-а-р!
По-късно Язон научи, че думата означаваше «Пази се! Внимавай!», но в този момент беше достатъчен и неясния му вопъл, който прозвуча като аварийна сирена.
Строителната площадка беше, разбира се, оградена, и Язон се огледа докато прехвърляше ниската временна ограда. И то точно навреме. От другата страна на замрелия поток електромобили, изскочили от дима, стояха двама мъже, целейки се в тях с пистолетите, като ги държаха съвсем професионално. Язон се хвърли по очи, изблъсквайки едновременно с това напред Мета. Двамата рухнаха в прашната трева и след миг куршумите изсвириха над главите им, рекоширайки отчетливо в металния корпус на робота. Охо! Или преследвачите им бяха други, или предишните бяха получили нови заповеди. Или просто бяха окончателно изгубили разсъдък. Така или иначе, времето на шегите беше свършило.