Свят на смъртта 5 (Светът на смъртта против флибустиерите)
- Автор: Гаррисон Гарри Максвелл, Скаландис Ант
- Серия: deathworld #5
- Язык: болгарский
- Год: Квазар
- ISBN: 978-5-389-10258-3
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Свят на смъртта 5 (Светът на смъртта против флибустиерите)». Краткое содержание книги:
Майкл Кэрни, гениальный ученый, разработчик квантовых компьютерных систем и по совместительству – серийный убийца. Когда-то он увидел Вечность и не смог развидеть.
Серия Мау Генлишер – пилот K-рабля «Белая кошка», уникального аппарата, созданного при помощи инопланетных технологий. Когда-то она увидела звездолет и возмечтала стать отважным капитаном. И теперь она – единое целое со своей «Кошкой», наполовину обесчеловеченное.
Эд Читаец – неутомимый путешественник, истоптавший Галактику вдоль и поперек, ныне пленник виртуальной реальности, чей разум настойчиво осаждают странные видения.
Разбросанные во времени и пространстве, эти судьбы прихотливо переплетаются во вселенной, законы которой больше похожи на правила игры, которые при желании можно нарушить. Великолепная космическая опера, сдобренная мистическим триллером и гангстерским боевиком, завораживающая и пугающая, как голос иного мира, затягивающая, как черная дыра.
Както винаги, помощта се появи съвсем неочаквано. Един много мургав, но по-скоро от космическия загар, отколкото по природа, мъж изникна до тях с ослепителната си усмивка от бисерни зъби. Беше облечен в елегантен светъл костюм, чиито белоснежни лацкани подчертаваха благородната красота на златистошоколадената кожа и синкаво-черните му коси.
— Другари, моля за извинение, това са наши приятели, приятели на планетата ни — започна той с леко запъване на есперанто.
Работата очевидно не беше в произнасяните думи, а в статуса на появилия се мъж. Той махна с ръка; на опъката страна на китката му блесна ярка значка; Язон не успя да прочете надписа, но всички дарханци скочиха като един, и малко остана да изтракат усърдно с токове. Язон проумя, че опасността беше отминала, шумно въздъхна, и като притвори за миг очи, се обърна на интерланг към непознатия:
— Дойдохте тъкмо навреме. Много ви благодаря.
— О, аз съм щастлив да ви приветствам на нашата планета — откликна мъжът, превключвайки с радост на интерланг. — Казвам се капитан Кортес. Следвайте ме, моля.
Мета отмести погледа си от ваксаджийско-черното лице на суровия граничар върху бисерно-шоколадовата усмивка на Кортес, и очите й недвусмислено излъчиха «От трън, та на глог.» Движението обаче обещаваше да е по-интересно от престоя на космодрума; и двамата бяха солидарни в това си мнение.
Пътят към изхода на улицата минаваше кой знае защо през един безконечен коридор без врати, сякаш отново бяха налезли в телескопичния трап. Дали този загадъчен Кортес не ги водеше във вътрешността на в някой друг звездолет, вместо да ги покани гостоприемния град Бурун-гхи? И двамата обаче бяха запомнили правилно посоката, а сега без съмнение крачеха точно в противоположната страна на площадката за кацане. Никой не ги накара да се събличат, нито да се разоръжават, нито даже поиска ръчния им багаж, и лека-полека се завърза миролюбив разговор. Кортес уверено вървеше отпред, като не само че не ги конвоираше, но дори и не се оглеждаше назад.
— Ще ме извинявате, но мога ли да разбера каква организация представлявате? — въпросът беше, разбира се, зададен от Язон.
Мета само стрелкаше с очи обкръжаващата ги среда и постоянно следеше дали някой няма да ги изненада отзад. Коридорът обаче си оставаше безлюден.
— Бих искал да ме считате като представител на Дархан изобщо, макар че аз съм капитан от морския флот, и съсобственик на най-крупната на планетата туристическа компания. Ще се радваме да ви покажем всичките си забележителности, ще ви предложим да прекарате времето си на златните пясъци на най-добрите плажове в Галактиката, да вземете участие във вълнуващ лов на гигантския пустинен снехобирдън или на океанскя моржоопашат, а ако желаете, можете да извършите поклонение в древните светини на Дархан заедно с истински вярващите дарханци, а също на вашите услуги ще бъдат разкошните апартаменти в най-добрите хотели на Бурунг-хи, Дурбаид и Джугисхина.
Кортес сипеше сияйни перспективи с равния си мазен глас, също като някой автоматичен секретар в солидна фирма, и Язон проумя, че тая хитра лисица само протака и печели време.
Следователно се налагаше по най-бързия начин да секне механическия заучен словесен поток.
— Простете, а може ли да си поръчаме апартамент в хотел Лулу?
Гърбът на Кортес сякаш се изпъна при това име, но беше възможно Язон да се е заблудил; някои хора имат навика да се сепват при неочаквани въпроси.
— Разбира се, че може — радушно отвърна представителят на туристическата компания и по съвместителство морски капитан. — Само че това не е най-добрият хотел в града.
— Но аз вече веднъж съм отсядал там — излъга Язон. — Искам да си припомня доброто старо време. А желанието на клиента е заповед. Не е ли така, господин Кортес?
— Но разбира се, господин динАлт! — възкликна Кортес с преувеличен ентусиазъм без да се обръща.
Налагаше се да му зададе още някакъв въпрос, който да го принуди да го погледне в очите. Какъв беше този идиотски маниер да разговаря със събеседника си обърнат с гръб към него?
— Господин капитан, как узнахте за пристигането ни?
Кортес беше готов за този въпрос и излъга без дори да се замисли.
— При нас биват изпращани списъците на всички пътници, регистрирани в космодрума на Касилия за поредния рейс на «Дарханска гордост». Нима бихме могли да пропуснем такава знаменитост като вас?
«Лошо работите, момчета — помисли Язон. — Покрай банката ни следяха, а на космодрума ни изтърваха, защото иначе щяхте да знаете, че не сме минавали регистрация. Груба грешка, момчета.»