Дневникът на пирата
- Автор: Бенет Чарлс Мун
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дневникът на пирата». Краткое содержание книги:
Този юначага чакаше обляната в кръв жертва със злорадо изражение на лицето, което ме отврати така, че ми се догади. С най-голямо усилие се сдържах да не вдигна пистолета си и да не застрелям тоя обесник. Това щеше да бъде смела постъпка, но равносилна на самоубийство. Сега, когато хората бяха побеснели от жажда за жестокост, този изстрел само би насочил яростта им срещу мен, без да спаси пленниците.
Затова не помръднах. Може би от страх — наречете го така, ако щете, — но колцина в моето положение биха постъпили другояче?
Опитах се да отвърна очи от клането, което се готвеха да извършат. Ала някаква жестока сила ме подтикна да гледам. Джексън Съкрушителния вдигна голямата секира високо над главата си и лъскавото й острие блесна като разтопен метал, когато слънчевата светлина се отрази в него. После оръжието се стовари с цялата сила на двете най-яки ръце на борда на „Страшни“.
Или секирата се подхлъзна в ръката на палача, или това бе направено нарочно, ала ударът не улучи, където трябва, и не донесе милосърдна смърт на ревящия човек. Вместо това острието се заби дълбоко в рамото му като почти отсече едната ръка, и той трябваше да изпита още предсмъртни мъки, докато брадвата се вдигне повторно. Този път острието вече не блесна от лъчите на издигащото се слънце. То беше червено от кръвта на изтезавания нещастник.
Джексън Съкрушителния удари пак и този път прицелът беше точен. Острата секира разцепи черепа на испанеца и викът му секна внезапно, а клетникът падна на потъмнялата палуба — страшна гледка за очите.
Докато аз извърнах глава, да не би нечие зорко око измежду пиратите да познае по ужасеното ми изражение, че не съм свикнал на такива зверски сцени, и така да се разбере, че не съм Едноокия, техният главатар, а човек, който се представя за него, неколцина от моряците с възгласи на дива радост пренесоха трупа до парапета на кораба и го запокитиха в морето.
— Готово, един е очистен — извика Малчо. Гласът му беше дрезгав от наслада пред жестокото развлечение, което ставаше по негово нареждане. — Остават още трима. Бил, докарай друг!
— Трима ли? — попитах аз, владеейки с усилие гласа си. — Не се лакоми толкова, Малчо. Остава ти да пратиш на оня свят само още един.
Джексън Съкрушителния измърмори нещо предизвикателно, но не долових думите му. А и тъй като не знаех как ще реагират моряците, разсъдих, че няма да е благоразумно да изострям положението, като поискам да повтори казаното. Ето защо се престорих, че не съм го чул, и загледах как мъкнат втория испанец към началото на двойната редица чакащи пирати.
Този страхлив нещастник, макар и непрекъснато подмушкван жестоко от своите мъчители, не искаше да тръгне между двете редици. Вместо това се тръшна на палубата и треперещото му тяло понесе всички удари с тояги и саби, с които пиратите охотно го обсипваха. Струва ми се, че той много скоро трябва да е загубил съзнание, защото писъците му спряха, но боят престана едва когато дрехите и кожата му станаха на дрипи. Тогава пренесоха клетото окървавено тяло до парапета и го хвърлиха безпощадно в морето.
След като унищожиха втората си жертва, моряците се заоглеждаха въпросително, явно не искаха да прекъснат забавлението си. Най-после един от тях, Гъгър Факстън, взе думата от името на всички.
— Ще прощавате, сър, ама оня последният не ни развлече много. Нали така, приятели? Искаме да знаем какво ще стане с другите пленници? Можем ли да ги пратим по същия път?
Първият ми подтик беше да откажа рязко и безпрекословно. Ала заплашителните, почти бунтовни лица на хората ме накараха да се поколебая. Нима капитан Грим щеше да предизвика бунт само за да спаси един пленник? Осъдете поведението ми, ако щете — аз нито се оправдавам, нито се гордея особено с делата си като пират, — но реших да отстъпя малко пред екипажа. В едно бях категоричен: по-скоро да умра, отколкото да им дам да убият Лен Григс. Що се отнася до испанския офицер, имах твърде малък интерес да го запазвам. Сметнах, че ще бъде благоразумно да се съобразя отчасти с желанията им, като им отстъпя високомерния дон, ако така можех да им попреча да убият младия англичанин.
— Вземете офицера — казах аз. — Но този англичанин няма да ви дам, поне засега.