Големият портрет
- Автор: Будзаті Діно
- Язык: болгарский
- Переводчик: Хубан Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Големият портрет». Краткое содержание книги:
— А после? Този огромен труд до какви предимства ще доведе?
— Целта, драги Измани, надхвърля всички досегашни опити на човека. Но е толкова велика, толкова прекрасна, че си заслужава да й отдадем и последния си дъх. Помислете: денят, в който този мозък ще бъде по-голям, по-мощен, по-съвършен, по-мъдър от нашия… този ден няма ли да бъде по-велик и от… как да кажа?… аз не съм философ. На свръхчовешката чувствителност и разсъдъчна способност ще съответствува и един свръхчовешки дух. И този ден няма ли да бъде най-великият в историята? И тогава от машината ще се излъчва една духовна мощ, каквато светът никога не е познавал, един неудържим и благотворен прилив. Машината ще чете нашите мисли, ще създава шедьоври, ще разбулва и най-скритите тайни.
— А ако един ден мисълта на робота се изплъзне от вашия контрол и започне да действува самостоятелно?
— Тъкмо на това се надяваме. Ще бъде истинска победа. Без свобода какъв дух ще бъде?
— И ако, бидейки с душа, подобна на нашата, се поквари като нас? Ще можем ли да се намесим, за да го коригираме? И няма ли да успее той със своя невероятен ум да ни измами?
— Но той е роден чист. Също като Адам. Оттам и неговото превъзходство. Той не носи в себе си първородния грях. — И замълча.
Смутен, Измани си почеса брадата.
— И това ваше съоръжение, Номер Едно, следователно е…
— Точно така. То е опитът. И имаме основания да смятаме, че…
— Че разсъждава като нас?
— Надявам се.
— И как се изразява? На какъв език?
— На никакъв език. Всеки език е клопка за мисълта. Изхождайки от изначалните елементи, ние възпроизведохме функционирането на човешкия ум. Изразяването на връзката между думата и назования предмет бе заместено от изразяване чрез действие. Това е старата гениална система на Чекатиев. Всяка мисловна комбинация се-превръща в диаграма, която съдържа зараждането, развитието и завършека на комбинацията, но позволявайки тя да бъде обхваната изведнъж. Това е самият отпечатък на мисълта без никаква връзка с някакъв език.
— И с помощта на какво средство?
— Чрез намагнетизиран проводник. Посредством една много проста система от този проводник се получават нагледни схеми.
— И как става разчитането им?
— Въпрос на практика. Аз вече ги разчитам по-бързо, отколкото вестниците. Разбира се, това е известна пречка. Но и звукът помага. От намагнетизирания проводник освен нагледната диаграма може да се извлече и звукът. И след дълъг опит започваш да го разбираш.
— Вие, Ендриаде, разбирате ли го? Представям си го като някакво свирене, някакво скимтене.
— Точно така. Понякога успявам. Това е самият звук на мисълта, едно особено, въодушевяващо усещане. Впрочем разбирането или неразбирането е в зависимост от специална чувствителност.
— А например с мен, който съм външно лице, този Номер Едно как би се разбирал?
— Това е една от вашите задачи, драги Измани. Трябва да се състави нещо като речник на мисловните операции. И на всяка комбинация от знаци да се намери, доколкото е възможно, съответната дума.
— А вие, Ендриаде, как се разбирате с машината? Тя разбира ли нашия език?
— Нарежданията, съобщенията се дават чрез перфокарти. Но не е изключено машината да разбира поне отчасти какво говорим.
— Би било чудовищно.
— Разбирам ви, драги Измани. Вие не вярвате. И в известен смисъл имате пълно право. Но ще видите, ще видите. Вече имаме голям напредък. И ще успеем, вече съм спокоен. Най-трудното е направено. Онова, което ни остава още, е най-лесно. Да. Ще успеем… да създадем свръхчовека. И дори повече: демиурга, нещо като бог. Този, този е пътят, по който най-после ще се отърсим от нашата мизерия и самота.
— Опасно е. В даден момент ще бъде практически невъзможно да се контролира всичко, което става в подобен мозък.
— Точно така. И това вече става с нашия Номер Едно. Но не бива да се тревожим. Създадените от нас предпоставки са „здравословни“. Можем да спим спокойно.
— А то?
— Какво то?
— Спи ли нощем? Никога ли не почива?
— Не бих казал точно, че спи. По-скоро дреме. Нощем цялата му дейност стихва.
— Намалявате ли подаваната енергия?
— Не, не, укротява се само, именно сякаш е уморено.
— А дали сънува?
XIV
Беше прекрасен юнски ден. Към десет часа сутринта, докато Стробеле и Манунта посвещаваха мъжа й в тайните на Номер Едно, Елиза Измани, като нямаше какво да прави, реши да отиде при госпожа Ендриаде. „Тук е много хубаво, някак си е винаги весело — й беше казала тя още при първата среща, — но за нас, жените, понякога е скучно. Когато нямате какво да правите, елате ми на гости. Можете да дойдете по всяко време, дори и сутрин. Сутрин аз се занимавам с моите цветя, ще видите колко са хубави.“