Домът на боговете
- Автор: Шекли Роберт
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Лира Принт»
- ISBN: 954-8610-50-5
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Домът на боговете». Краткое содержание книги:
«Домът на боговете» е динамично, остроумно фентъзи за непознати светове в традицията на Роджър Зелазни, Робърт Хайнлайн — истинско забавление.
Артър Фен е обикновен млад професор с езотерична специализация по сравнителна митология. Забъркан в невероятни финансови машинации, той изпробва магическо заклинание и изведнъж се оказва притежател на магия, чрез която прониква в царството на боговете. На непозната територия той прави голямата грешка да покани низш бог и неговите приятели на Земята. Последствието е фантастична бъркотия, комични ситуации и изненади.
Грешката на Артър разстройва неговия собствен живот, нравите на Земята и мързеливото добруване на боговете. Силите на мрака могат да погълнат всичко. Добрата новина е, че Артър е способен да намери кураж и вяра в себе си да спаси светлината, дори това да значи една нова Вселена.
11
Когато Сами намина към Артър, той реагира на боговете по точно обратния начин. Мими ги бе сметнала за отвратително гнусни; на него му се сториха забавно земни. Нито пък срещна някакви трудности с възприемането на идеята, че те наистина са богове.
— Тиха вода си ти — подметна Сами на Артър, докато си пийваше биричка, седейки във всекидневната и бърборейки си с Лийфи и Луума. Артър седеше наблизо на един стол с права облегалка и си умираше от срам. — Кой да ти се сети, че това митологията можела да има практическо приложение? — после се обърна към Лийфи. — Не искам да ви обидя, но можете ли да правите фокуси? Доколкото знам, боговете знаят много фокуси.
— Фокуси? Можем, и още как — отвърна Лийфи. — Хей, Луума, я покажи на Сами как се правиш на птица.
— Глей се’а. — Луума се изправи, пое си дълбоко дъх и заразмахва ръце. Размахваше ги все по-бързо и по-бързо. Започна да се върти — движеше се със смайваща грация за такова грубо създание. Скоро вече се въртеше като пумпал, с невъзможна бързина, дрехите й в червено и черно (Артър й ги беше купил от една разпродажба на палатки) се ветрееха и плющяха. А после тя наистина набра скорост и се завъртя толкова бързо, че вятърът, който вдигна, разпиля купчината вестници в ъгъла. После взе да се смалява и когато спря, се беше превърнала в голяма черна гарга с вързана на врата червено-черна кърпа.
— Хареса ли ти? — звукът, който излезе от гърлото й, беше нещо средно между грак и хихикане.
— Велико! — възкликна Сами. — Леле, ега ти номера!
Гаргата плесна с криле, разхвърча се из стаята в кръгове, от които им се зави свят и после, фокус-бокус-препаратус, отново се превърна в Луума, лекичко зашеметена, но много доволна от себе си.
— Чудесно, просто великолепно! — възхити се Сами. После се обърна към Артър. — Малкия, ти си се сдобил с истинска машинка за пари.
— Ако става за въпрос — отвърна Артър, — с парите взехме малко да го закъсваме.
Сами сви рамене.
— Би трябвало до седмица-две да приключат с онова разследване, и ще мога да ти пусна чек. Но ти не би трябвало да имаш проблеми с парите — не и като си имаш, божем, истински богове в къщата.
— Да си имаш богове в къщата струва пари.
— Хей, ние нашето си го плащаме — протестира Лийфи. — Ами онова, дето го домъкнахме от Царството на боговете?
— Златото ли? Похарчихме го до шушка.
— Ами ония другите работи?
— Хич не знам какво да ги правя — отвърна Артър. — Не въртя магазинче за кинкалерия.
— Може ли да ги погледна? — попита Сами.
Лийфи отиде в гаража и довлече голям картонен кашон, пълен с разни дреболии, които боговете бяха донесли оттам, откъдето идваха. Имаше пръстени и брошки, медальони и обеци, статуетки, чаши и бокали, фигурки, гривни и всякакви джунджурии. Сами ги прегледа една по една.
— Тук имате някои ценни неща — заключи той след малко. — Това тук прилича на злато, има много сребро, и се обзалагам, че някои от тези скъпоценни камъни са истински. А и изработката наистина е много фина.
— Представа си нямам какво да ги правя — рече Артър.
— Аз си имам — отвърна Сами. — Познавам един, дето може да оцени камъните и метала. Някои наистина изглеждат много стари. Познавам и един друг, дето може да ги продаде на специализирания антикварен пазар за старинни бижута.
— Няма ли да е нужно да докажеш откъде ги имаш? — попита Артър.
— Познавам и един, дето може да ме снабди с документи за произход. — Сами се обърна към Лийфи. — Защо не ме оставиш аз да се оправя с тази работа? Ще ти ги продам на най-добра цена и ще ти искам чисти десет процента комисиона след приспадане на разходите. Така е честно, нали?
— На мене ми звучи добре — отвърна Лийфи.
— Има и едни други работи — обади се Луума.
— Какви?
— Ами такива, дето ги събрахме из махалата, докато търсихме храна. В дъното на гаража са, завити с брезент.
Всички се отправиха към гаража, където Луума грижливо бе складирала два телевизора с трийсетинчов екран, още с оригиналната опаковка, една бая новичка електрическа косачка и един пробивен чук.
— Откъде го имате всичко това?! — настоятелно попита Артър. — Не съм го виждал досега!
— Не смятахме, че ще те заинтересува — отвърна Луума. — Ти си от духовния тип и ние уважаваме това. Но този твой приятел тук е бизнесмен.
— Бизнесмен, много вярно го рече — обади се Сами. — Дайте ми два дни — познавам разни хора, дето познават разни хора, които ще ви отърват от всичкото това на възможно най-добрата цена.