Домът на боговете

Когато влезе, Сами му се ухили до уши, а един от съдружниците, господин Трип, беше там да го поздрави. Трип също се усмихваше, но не чак толкова широко. Всъщност един безпристрастен свидетел би забелязал лекичко напрежение в ъгълчетата на усмивката му.

— Господин Глък ми разказа за вашия удар — протегна му ръка Трип. — Поздравявам ви за забележителната сделка. Вие случайно да нямате приятели в бизнеса със златните мини? Или съдружници — специалисти по вулканология?

— Не, нямам — отвърна Артър. — Защо? Ако имах, щеше ли да има значение?

— За мен не, разбира се — увери го Трил, — но КЦКБ би могла да се заинтересува, ако случаят беше такъв.

— Моля?

— Комисията по ценните книжа и борсата. Заинтересували са се.

— Искате да кажете, че те си мислят, че съм извършил нещо нередно?

— Съвсем не! — смехът на Трип прозвуча прекалено сърдечно. — Но винаги, когато има огромна и неочаквана промяна в позицията на дадени акции, те са склонни да се чудят защо ли се е получило точно така. Разбираемо е, нали? Ударът ви беше съвсем необичаен.

— Щеше ми се и аз да съм вътре — вметна Сами. — На косъм се разминах, не можаха да ми вземат навреме поръчката.

— И какво да правя? — попита Артър.

— Вие — нищо. Ако КЦКБ има някакви въпроси, те ще се свържат с вас. — Трип отново се разсмя, глухо. — Предполагам, че не планирате някакви продължителни пътувания в близко бъдеще?

— Не… имам ли нужда от адвокат?

— Ако опре дотам, за това има много време. Вероятно не. Няма никаква нужда да се притеснявате.

— Навярно засега не бива да харча парите.

— Тъкмо за това щях да ви говоря — отвърна Трип. — Сами, може би ти ще обясниш?

— Готово — отвърна Сами. — Погледни го така, Артър. Има добра новина, а има и лоша. Добрата е, че първоначалната ти инвестиция от двайсет и две хиляди долара, нараснала вчера на петдесет и осем хиляди, се беше покачила до приблизително триста хиляди, преди КЦКБ да прекрати продажбите на борсата.

— А лошата?

— Всички трансакции, свързани с «Амалгамирани мини на Баия» са замразени в очакване на изхода от разследването на комисията. Това означава, че и позицията на нашата компания е замразена, Артър. Всички ще трябва да почакаме, докато комисията приключи.

— Предполагам, че не можете просто да ми върнете двайсет и двете хиляди и да забравим цялата тая работа?

— Не можем, разбира се — отвърна господин Трип. — Но вие не унивайте, господин Фен. Потенциално вие сте богат човек. И съм убеден, че КЦКБ няма да има в какво да ви обвини.

Последваха още ръкувания и още усмивки. Сами изпрати Артър до вратата.

— Ще намина веднага щом мога — рече му той. — Ще поговорим. Не се разстройвай. Всичко ще се оправи.

— Надявам се да излезеш прав — отвърна Артър. — Като дойдеш, ще видиш нещо малко необичайно.