Домът на боговете
- Автор: Шекли Роберт
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Лира Принт»
- ISBN: 954-8610-50-5
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Домът на боговете». Краткое содержание книги:
«Домът на боговете» е динамично, остроумно фентъзи за непознати светове в традицията на Роджър Зелазни, Робърт Хайнлайн — истинско забавление.
Артър Фен е обикновен млад професор с езотерична специализация по сравнителна митология. Забъркан в невероятни финансови машинации, той изпробва магическо заклинание и изведнъж се оказва притежател на магия, чрез която прониква в царството на боговете. На непозната територия той прави голямата грешка да покани низш бог и неговите приятели на Земята. Последствието е фантастична бъркотия, комични ситуации и изненади.
Грешката на Артър разстройва неговия собствен живот, нравите на Земята и мързеливото добруване на боговете. Силите на мрака могат да погълнат всичко. Добрата новина е, че Артър е способен да намери кураж и вяра в себе си да спаси светлината, дори това да значи една нова Вселена.
— Все още се опитвам да реша окончателно да остана ли на тая ваша Земя или не — рече Гегоман.
После обясни, че нямал установена форма като Лийфи и останалите. Боговете притежаваха различни свойства, според произхода си. Окончателният каталог на боговете и техните качества тепърва предстоеше да бъде съставен.
Гегоман притежаваше няколко форми и минаваше от една в друга, добиваше една или друга в бавен, неспирен поток. Понякога беше мъж, понякога — жена. Понякога беше и двете, а понякога — нито едното. Понякога приемаше формата на хермафродит, разделен по средата, полумъж-полужена — с една изпъкнала гърда и с една плоска. Артър предполагаше, че и с долната част на Гегоман е същото, макар тя да не беше открита за погледа му и той се надяваше никога да не бъде. Понякога Гегоман приемаше животински и птичи форми, а един път се просна на килима във всекидневната като огромна риба и се задъхваше, докато не се сети къде се намира и не дойде на себе си. Гегоман беше разсеян, неясен, ала неустоим, изплъзващ се и внушаваше далеч немалко страх.
— Той не е като повечето, дето идват — обясни Сами — но ние проведохме събрание и решихме, че идеята да си имаме природно божество е добра.
— Мислех си, че Земята си има богиня — рече Артър. — Гея й викали, така съм чувал.
— О, да — отвърна Лийфи. — Гея е сладурана, обаче е много своенравна. Съвсем наскоро реши, че не й харесвало как човечеството се отнася към нея и заряза Земята. Казват, че отишла някъде, където щели да й обръщат повече внимание. Опитах се да я върна, но не ще и това е.
— Ами Деметра и Персефона? И те са по тая част, нали така?
Лийфи поклати глава.
— Може би си забелязал, че тук нямаме гръцки и римски богове — всъщност, никакви богове от големите религии. За това си има причина. Нали разбираш, те гледат на нас отвисоко. Смятат ни за парвенюта. Още по-важно — отказват да признаят моето водачество и превъзходството ми в свещените дела. Не Мога да работя с богове, които поставят под въпрос властта ми, така де.
— Откъде идва Гегоман?
— Произходът му е малко съмнителен. Твърди, че бил от олмекско и кечуанско потекло. Но няма документи, с които да го докаже. Честно да си кажа, не знаем откъде е дошъл. Но е напълно квалифициран бог и като че се отнася сериозно към природата. И иска да работи с нас. Твърди, че му било писнало да се мотае из Ктхулувил и нищо да не върши. Затова предлагам да му предложим краткосрочен договор и да видим какво ще излезе. Всички ли са «за»? Чудесно Няма «против». Артър, ти не гласува за нищо.
— Нямам никакво мнение по въпроса.
— Това не свидетелства за добър дух — заключи Лийфи. — Може ли след събранието да си поговорим на четири очи?
По-късно, насаме с Артър в неговата стая, Лийфи рече:
— Артър, разбирам, че ти е трудно.
Артър кимна, но не отговори.
— Вероятно си мислиш, че съм те измамил или поне съм те използвал.
Артър сви рамене, но не погледна Лийфи в очите.
— Беше необходимо — продължи Лийфи. — Онова, което в твоите човешки очи е нечестно, от моя гледна точка е просто необходимост. Твоите собствени митове и легенди са пълни с истории за богове, измамили човеци — как им обещали едно, а им дали друго. Уверявам те, че няма как иначе. Божествата имат по-различни разбирания от човешките, и по-различни императиви.
— Благодаря ти, че ми го казваш — рече Артър, — но от това не се чувствам по-добре.
14
Лийфи обиколи доста свят, за да търси още богове за пантеона си. Шанго го намери под един навес сред тропическата джунгла в южната част на Царството на боговете — пиян, разлигавен и тънещ в самосъжаление от палмовото вино.
Наскоро, на един прием за гръко-римски божества, към Шанго се бяха отнесли пренебрежително. Марс-Арес го беше спрял на вратата:
— Ти къде бе, момче? Такива като тебе нямат работа тук.
Шанго се бе отдалечил тежко с нацупена физиономия. Щом се върна в бараката си в джунглата, той разкъса черните вечерни дрехи, които си бе създал специално за случая. Царствено, монументално пиян, той почна да крещи обиди към белите и техните надути богове.
Бесня, бесня и накрая се изтощи. Тогава изпадна в дълбока сръдня, настроение, в което можеше да пребивава до безкрайност; тъкмо в това състояние го намери Лийфи.
— К’во ти има бе, мой човек? — попита Лийфи с онзи свой дружески, непосредствен маниер, който подлъгваше наивниците, че по същество той е божество дружелюбно и открито.