Сребърният ангел
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сребърният ангел». Краткое содержание книги:
Но после тя се запознава с един тайнствен мъж, който отново събужда в израненото й сърце нежна страст…
Шантел с мъка потисна един стон при представата за варварството, на което щеше да бъде изложена. После вдигна гневен поглед към дребния турчин.
— Нали вече ме изнасилиха на вашия кораб? Какво значение имат няколко пъти повече?
— Изнасилили са ви? Да не сте полудяла? Вашата девственост удвоява и утроява цената ви. Раиз Мехмед ще одере жив всекиго, който би се осмелил…
— Вашият проклет капитан беше легнал отгоре ми!
Хаким смаяно я изгледа, но после едва се удържа да не се разсмее. Нима момичето беше толкова невинно? Но да, разбира се, иначе не би вярвало, че наистина са го обезчестили.
— Лала, вие все още сте девствена — увери я меко той.
— Да не ме смятате за глупачка! — изкрещя Шантел.
— Не, разбира се, че не. Но вие сте млада и… просто сте се заблудили. Мъжът, който… който ви докосна, не може… Ами той е евнух. Знаете ли какво означава това?
— Да — отговори тихо пленницата и бузите й пламнаха.
— Той трябваше да провери дали високо ценената девствена ципа е цяла и недокосната — продължи все така меко Хаким. — Ние се убедихме, че сте девствена, лала, и така установихме напълно вашата стойност. Всички жени, пленени от нас, минават през тази проверка.
Ала Шантел не го слушаше. Почувства се като глупава овчица, която няма понятие от живота, и с изненада установи, че камък се смъкна от душата й при новината за запазената девственост. Но споменът за преживяното унижение не можеше да бъде забравен толкова скоро, а и действителното й положение не се променяше кой знае колко. Пазеха я девствена, за да я продадат скъпо и прескъпо.
— Това не ме интересува, Хаким.
Сега вече момъкът се разгневи от упорството й.
— Значи за вас няма значение, че дузина мъже ще се нахвърлят отгоре ви като зверове?
Шантел уплашено политна назад, но пак поклати глава. Къде беше разликата: дузина мъже сега или един мъж непрекъснато, цял живот? Изнасилването си беше изнасилване. На кораба поне всичко щеше да мине бързо. Тя беше много слаба и нямаше да издържи дълго.
— Сигурно ще ви е все едно, ако ви измъчват, преди да ви убият? — продължи да пита Хаким.
— Какво искате да кажете? — промълви стреснато младата жена.
— Да не мислите, че Раиз Мехмед ще си прави труда да ви разубеждава? Дал ви е време до тази вечер, лала, иначе ще изтърпите мъчението, което ние наричаме бастонада. Нека ви обясня. То е измислено специално за непокорни жени, защото не уврежда кожата и не намалява цената им. Ще ви бият с тънка пръчка по стъпалата, а това е много болезнено, тъй като нашите хора умеят да удрят по чувствителните места. Смятам, че ще ви бъде ужасно неприятно да ви подложат на подобно наказание. Нима искате да умрете в страшни мъки?
Шантел рязко се изправи и святкащите й от гняв очи се впиха в дребния турчин.
— Вие сте един проклет негодник, Хаким Бекташ! Защо, по дяволите, не ми разказахте по-рано за вашата отвратителна бастонада?
— Надявах се, че не сте толкова упорита, лала. Жената трябва да бъде мека и покорна. Ако се бяхте примирили с участта си, и за мен щеше да бъде по-леко да ви помагам.
— Можете да ми помогнете по един-единствен начин: като ме махнете от този кораб, преди да е станало много късно.
Хаким бавно заклати глава и по лицето му се изписа тъга.
— Не мога да го сторя. Но ще ви науча на много неща: езика, обичаите на Ориента. Ако ми позволите, бих искал да ви подготвя за новия ви живот. Не е ли по-добре да се научите да ни разбирате, вместо да си останете сляпа и неграмотна?
В продължение на няколко дълги секунди Шантел го гледа право в очите. После посегна към хляба, оставен на таблата, и кимна с глава, макар и едва забележимо. Може да беше своенравна и упорита но тя съвсем не беше глупава.
ГЛАВА ДЕВЕТА
Дните отлитаха с плашеща сърцето на Шантел бързина. Хаким постоянно беше до нея и тя по цял ден учеше: традициите на исляма, историята на Барка, ролята на жените в Близкия изток и преди всичко арабски, езика, на който се говореше в Барка и с който беше израсъл Хаким. Той научи Шантел и на малкото турски, който владееше, защото висшите държавни служби използваха само него. Младата жена буквално поглъщаше всичко. След като беше стигнала до убеждението, че трябва да влезе в новия си живот добре подготвена, тя се зае сериозно да учи и изстиска докрай учителя си.
Беше й много трудно да запамети добре всичко чуто. Бавно овладяваше новия език, защото мозъкът й беше блокиран от страха Бореше се да прогони този страх от съзнанието си, но не успяваше.