Рицарят на Мезон-Руж
- Автор: Дюма Александр
- Серия: memoires d’un medecin #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Х. Генадиев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Рицарят на Мезон-Руж». Краткое содержание книги:
Във времето след Френската революция кралят и старият бог са свалени, кралското семейство е в затвора, аристократите са обявени за престъпници, а народът е издигнат в култ.
Морис не подозира, че забърквайки се с Женевиев — тайнствената жена, съпругът й и техните приятели, той — защитникът на новото време, бива въвлечен в заговор за освобождаването на кралицата от затвора й в Тампъл, в чиито план участва дори прословутият Рицар на Мезон-Руж, който не за първи път прави опит за спасяването на Мария-Антоанета. В тези бурни времена, когато всеки е потенциален враг и да пратиш някого на гилотината е лесно като игра, Морис и Женевиев се борят за любовта си без бъдеще, а Рицарят за един последен поглед отправен към неговата кралица.
Една история за любов, посадена в градина от жестокост, лукавство, предателство и разбити надежди, градина, напоявана с кръв. Една история за приятелството и за трима души, останали верни един на друг до самия край.
Тръгна наново по старата улица Сен Виктор, после по Сен Жак и с прилежание на добър ученик се зае да чете имената по списъците пред вратите на къщите, списъци, писани от къде повече, къде по-малко упражнявани хорски ръце.
Морис бе стигнал вече стотната къща, прочел бе и стотния списък без никакъв признак, че е открил дирите на непознатата хубавица. Вече казахме, че под диря той разбираше ни по-малко, ни повече името на девойката да е благозвучно, от онези, които по цели нощи и дни се въртяха в богатото му въображение. Като видя любопитството, изписано на лицето на читателя на списъците, един обущар отвори вратата на своя дюкян и застана отпреде й с шило и ремък в ръка. Той хвърли през очилата си продължителен поглед към Морис.
— Да не искаш да питаш, гражданино — рече той, — нещо за някой от обитателите на този дом? Ако е тъй, питай, готов съм да ти отговоря.
— Благодаря, гражданино — прошепна боязливо Морис. — Търсех името на един свой приятел.
— Кажи го ти този твой приятел, гражданино. Аз познавам всички от тази улица. Къде живее твоят приятел?
— Живее, струва ми се, на старата уличка Сен Жак. Но се страхувам да не се е преместил…
— Ама как му беше името? Кажи го, кажи името. Изненадан по този начин, Морис постоя някоя и друга минута в недоумение и най-накрая произнесе първото име, което му дойде наум.
— Рене — рече той.
— А занаятът му?
Морис бе заобиколен от кожарници. Кожарници, кожарници, колкото искаш кожарници, навред все кожарници.
— Работник кожар — рече той.
— В такъв случай — обади се някакъв друг човек, който се бе спрял до Морис и добродушно го гледаше, но погледът му не беше лишен от известно недоверие, — в такъв случай отнесете се до кожарите!
— Имате право — рече ботушарят на свой ред, — имате пълно право. Кожарите знаят имената на всички свои работници. Ето го гражданина Димер, който е управител на кожарите и който има при себе си повече от сто и петдесет работници. Той ще те упъти може би най-добре.
Морис се обърна и видя зад себе си висок човек със спокойно лице, в дрехи, които издаваха богат фабрикант.
— Сведения мога да дам — каза онзи, когото ботушарят беше нарекъл гражданина Димер, — но трябва да ми се каже пълното име на този Рене.
— Аз вече казах: Рене.
— Рене е кръщелното име, а на мен ми трябва да знам презимето. Работниците, които имам аз, са записани само с презимената си.
— Да ви кажа право — прояви искреност Морис, — не го знам!
— Как! — възкликна Димер с усмивка, в която Морис забеляза неприкрита ирония. — Как, гражданино, нима не знаеш името и презимето на своя приятел?
— Не го знам.
— В такъв случай вероятността да не го намериш е доста голяма.
И като махна с ръка на Морис, гражданинът Димер направи няколко крачки и влезе в една от къщите на старата улица Сен Жак.
— Работата е там — философски отбеляза обущарят, — че ако не знаеш презимето му…
— Е на, не знам презимето му! — тросна се Морис, който никак не съжаляваше, че му се удава случай да излее яда си на някого. — Да възразиш нещо?!
— Нищо — рече гражданинът, — нищо, нямам нищо да възразя. Но ако не знаеш презимето му, много вероятно е, както каза гражданинът Димер, много е вероятно да не го намериш…
Гражданинът обущар, ботушар или какъвто бе там, който беше вратар-портиер, влезе в стаичката си със свити рамене. Морис с удоволствие щеше да удари един хубав бой на портиеравратаробущарботушаргражданин, но последният бе доста възрастен човек и това го спаси. Де да беше той двадесетина години по-млад, Морис щеше да даде един грандиозен спектакъл за равенство пред закона и неравенство пред силата! Започваше да се мръква. На Морис му оставаха на разположение само няколко минутки от деня.
Той побърза да продължи заниманието си най-напред в първата уличка, сетне във втората. Разгледа всички врати, провери всички ъгли, взря се в магазинчетата — през решетките, надзърна в ключалките, похлопа на няколко празни дюкянчета и след като не получи никакъв отговор, откри, че е загубил цели два часа.