Пътешествие около света за 80 дни

Паспарту беше завил краката си в одеяло и така дълбоко спеше, че и насън дори не си помисли, че говорят за него.

— Английското правителство е изключително строго, и то с право, към подобни нарушения — подхвана пак сър Франсис Кромарти. — То държи преди всичко да се зачитат религиозните обичаи на индусите и ако вашият прислужник беше заловен…

— Е, добре, ако беше заловен, сър Франсис — отговори господин Фог, — щяха да го осъдят, щеше да понесе наказанието си и после спокойно щеше да се върне в Европа. Не виждам как това може да забави неговия господар!

Тук разговорът отново прекъсна. През нощта влакът премина Гатите, мина през Насик и на другия ден, на 21 октомври, пътуваше сред относително равнинна местност, която беше от територията на Кандеиш. Малки селища бяха осеяли добре обработеното поле. Над тях се издигаше минарето на пагодата вместо камбанариите на европейската църква. Множество малки реки, повечето от които притоци на Годавери, напояваха тази плодородна местност.

Паспарту гледаше, вече буден, и не можеше да повярва, че прекосява страната на индусите с влак на Полуостровната компания. Това му се струваше невероятно. А всъщност беше съвсем реално. Локомотивът, управляван от английски машинист и захранван с английски каменни въглища, хвърляше пушек към памуковите, кафеените, мускатовите, карамфиловите плантации и плантациите с червен пипер. Парата се виеше спираловидно около групи палми, измежду които се мяркаха живописни малки къщички, няколко запуснати манастира и чудни храмове, които обогатяваха пищната украса на индийската архитектура. После, докъдето поглед стига, се простираха огромни площи, джунгли, където не липсваха нито змии, нито тигри, плашени от свиренето на влака, и гори, процепени от железопътната линия, все още обитавани от слонове, които замислено гледат как бясно преминава влакът.

Тази сутрин, след напускането на гара Малигом, пътниците прекосиха тази зловеща територия, която често бе окървавявана от последователите на богинята Кали36. Недалеч оттук се издигаше Елора37 с възхитителните й пагоди, наблизо беше и прочутият Аурангабад — столица на свирепия Ауеренг-Зеб. Сега това бе просто главен град на една от провинциите, откъснати от кралството на Низам. Именно в тази област господстваше Ферингеа, вожд на тхугите, крал на Удушвачите. Тези убийци, обединени в неуловимо братство, удушаваха в чест на богинята на смъртта жертви от всички възрасти, без да проливат и капка кръв. Такова време беше, че нямаше претърсено място, където да не бъде открит труп. Английското правителство успя да предотврати тези убийства значително, но ужасяващото братство все още съществуваше и действаше.

В дванадесет и половина влакът спря на гара Бурхампур и там Паспарту успя да се снабди на изключително висока цена с чифт чехли, украсени с изкуствени перли, които той обу с явно доволство.

Пътниците обядваха набързо и поеха отново към гара Асургур. Известно време линията следваше Тапти — малка рекичка, която се влива в залива Камбе, близо до Сурат.