Шестте свещени камъка
- Автор: Райли Матю
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Шестте свещени камъка». Краткое содержание книги:
Разгадаването на тайната на Седемте древни чудеса на света беше само началото… След вълнуващите подвизи в „Седемте смъртоносни чудеса“ свръхвойникът Джак Уест младши и верният му екип от търсачи на приключения са отново на ход.
Тайнствена церемония, извършена на неизвестно място, стартира обратното броене преди катастрофа, която ще доведе до унищожаване на живота на Земята.
Но има една последна надежда… Ако Джак и отрядът му успеят да намерят и възстановят древно устройство, известно като Машината. Само че единствените данни за Машината се съдържат в митичните Шест свещени камъка, отдавна загубени в мъглата на историята. Така започва надпревара за Камъните и критично важното знание, съдържащо се в тях. Но в хода на страхотното приключение Джак и хората му ще открият, че не са единствените, които търсят Камъните и че има други играчи, чиято цел съвсем не е спасението на света.
Нещо в погледа на Абас трепна и той каза:
— Значи не знаете?
— Какво да знам?
— Какво се случило с Макс Епер.
Уест замръзна.
— Какво се е случило?
— Снощи прихванахме фрагмент от китайски сателитен радиообмен. Магьосника е арестуван преди двайсет и четири часа от китайски военни недалеч от язовира „Трите клисури“. Опасявам се, че няма да може скоро да се появи тук.
Уест нямаше отговор на това.
— Магьосника е оставил този файл в дома ми — започна Уест, след като двамата с шейха седнаха в една от гостните на апартамента. Зоуи и Скай Монстър също присъстваха, както и Лили, и малко обърканият Алби. Антуражът на Абас бе останал във външната стая. — Файлът резюмира неговото проучване на набор от шест камъка, наречен Камъните на Рамзес, и тяхната връзка с шест издължени паралелепипеда, известни днес като Стълбовете на света, а някога — като Стълбовете на Вишну.
— Вишну? — повтори Абас. — Като в…
— Да — потвърди Уест. — Като в „Аз съм Вишну, унищожителят на света“. Изследването на камъните на Рамзес е нещо, с което Магьосника се е занимавал през целия си живот. Десетгодишната ни мисия, имаща за цел да намерим Седемте чудеса на света и чрез тях да стигнем до Златния пирамидион, за него не е било нищо повече от странично занимание. Това, за което говоря, го е вълнувало винаги… само че сега е арестуван в Китай и по същото време китайците нападнаха моята никому неизвестна ферма в Австралия. Китайците знаят.
Знаят за работата му и знаят, че ние притежаваме Огнения камък — най-горната част на Пирамидиона.
Абас се намръщи.
— Пирамидионът е имал по-голямо значение? Бил е свързан с нещо повече от Тартар?
— От онова, което прочетох снощи, има по-голямо значение, отколкото изобщо бихме могли да си представим — уточни Уест. — Слънчевият лъч през Пирамидиона по време на завъртането Тартар е бил само началото. — Замълча за миг и се замисли. — Трябва ми още малко време да прегледам бележките на Магьосника да позвъня тук-там. След това трябва да свикаме съвещание. Нова среща на ангажираните нации. Дайте ми ден да науча каквото мога и нека след това се съберем пак тук за може би най-важната среща в историята и човечеството.
Уест прекара целия следващ ден в четене и подреждане на обстойните записки на Магьосника.
Сред тях имаше споменати някои имена, които му бяха познати, както и други, които не бе чувал.
Например познаваше Танака Танка. Танка беше стар колега на Магьосника и Уест се бе срещал с него по много поводи.
За други само бе чувал, например за ужасните близнаци, т.е. Лаклан и Джулиъс Адамсън — двама гении математици от Шотландия, следвали при Магьосника в Дъблин. Темпераментните и обожавани от Магьосника близнаци говореха скорострелно, действаха като общ мозък и представляваха най-забележителната некомпютърна сила на света. В свободното си време се забавляваха, като разбиваха казината в Лас Вегас на блекджек просто като „смятаха наум“.
Вниманието му обаче бе привлечено от един лист, на който Магьосника бе резюмирал нещата. Това беше визуално възпроизвеждане на мислите на Магьосника, комбинация от чертежи, списъци и бележки, направени от ръката на стария професор.
Уест разпозна някои от термините на листа: Са-Бенбен, Огнения камък и Абидос.
Абидос бе малко известна, но изключително важна египетска археологическа площадка. Това бе място, свещено за древните египтяни от самото начало до края на тяхната цивилизация — период, обхващащ три хилядолетия. Там имаше храмове на Сети I и сина му Рамзес II, там бяха и едни от най-ранните светилища на Египет.
Джак вече бе виждал Мистерията на кръговете, но нямаше ни най-малка представа какво означава тя.
Други неща обаче бяха напълно нови за него.
Великата машина.
Шестте стълба. Възможността те да са нешлифовани диаманти му се стори крайно интригуваща.
Загатнатите препратки към „яйцата на Фаберже“, Великден и потъването на „Титаник“ в долната част на листа… е, това вече бе крайно озадачаващо.
И разбира се, необичайните чертежи, „разхвърляни“ по листа.
Уест реши да използва този лист като основа и продължи да чете.
На други места из бележките на Магьосника намери цифрови снимки на издялани в камък надписи на език, който не бе виждал от времето на мисията „Седемте чудеса“.