Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Вавилон 17 - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Вавилон 17

Электронная книга - «Вавилон 17». Краткое содержание книги:

Никой никога не е измислял по-съвършено оръжие от Вавилон 17! Когато човек се научи да говори на този език, той става враг на самия себе си. Без да съзнава, че действията му го водят към гибел…
1 ... 16 17 18 19 20 21 22 23 24 ... 68
Перейти на страницу:

— С каква скорост и в какво направление?

— Кали се опитва да разбере.

— Ще се опитам да погледна навън — Ридра извика Групата на Разединените. — нос, как мирише това?

— Вони. Непознат мирис. В затруднение сме.

— Чуваш ли нещо, Ухо?

— Нищо, Капитане. Всички течения на хиперстатиса в този район са спокойни. Ние сме твърде близко до гравитационен център. Има слабо течение — около петдесет спектъра — в направление К. Но не мисля, че ни е отнесло далеч. В момента се движим в магнитосферата на Земята по инерция от последния тласък.

— Око, как изглежда?

— Като вътрешността на кофа за въглища. Каквото и да се е случило с нас, избрали сме най-тъмното място. Според мен течението е достатъчно силно и може да ни завлече в благоприятен поток.

Намеси се гласът на Брас:

— ’их искал да зная какво става, ’реди да влезем та’. И на ’ърво ’ясто — къде с’е, ’ърви?

— Навигация?

Изкуствената гравитация на кораба се стабилизира, креслото застана на мястото си. Малкото Дяволче клатеше глава и мигаше. Лицето му бе изкривено от болка.

— Какво стана, капитане? — прошепна юношата.

— Проклета да съм, ако знам! — отвърна Ридра. — Но ще разбера!

Обедът премина в мълчание. Момчетата от взвода — на възраст около двадесет години — се хранеха, по-тихи от трева. На офицерската маса Навигаторите седяха срещу Разединените. Тлъстият помощник наливаше вино на екипажа. Ридра обядваше с Брас.

— Не зная — той тръсна гривестата си глава, въртейки чашата в лапите си. — Всичко ’еше толкова тихо, с’окойно, нищо не ’редвещаваше… Това, което се случи, стана вътре в кора’а.

Дяволчето, със здраво бинтован крак, унило внесе тортата, отдели крак, унило внесе тортата, отдели порции за Ридра и Брас и се запъти към мястото си на масата на екипажа.

— Така — каза Ридра. — Обикаляме около Земята, апаратурата не работи, дори не можем да определим къде се намираме!

— А’аратурата на хи’ерстатиса е здрава — напомни й Брас. — ’росто не знае’ изходните координати, за да на’рави’ скок.

— И не можем да скочим, ако не знаем откъде тръгваме — тя разсеяно огледа столовата. — Как мислите, Брас, надяват ли се да се измъкнем оттук?

— Надяват се вие да ги из’ъкнете, Ка’итане!

Тъмните устни на Ридра докоснаха ръба на чашата.

— Ако не ’ред’рие’ете нещо — продължи Брас, — ще си сед’ тук още шест ’есеца, ще ’оглъща’е кулинарните ’роизведения на Дяволчето и накрая ще се задуши’. Дори не ’оже’ да из’рати’ сигнал за ’едствие, докато не влезем в хи’ерстатис с ’остоянен канал за свръзка. Навигаторите не ус’яха да из’ислят нищо. Са’о о’ределиха, че се движи’ ’о голя’ кръг.

— Би трябвало да имаме илюминатори. Тогава бихме могли да погледнем към звездите и си определим орбитата. Би ни отнело около два часа.

Брас кимна.

— Виждате ли докъде водят съвре’енните удо’ства. Един стар секстант14 и няколко илю’инатора биха свършили до’ра ра’ота, но с’е натъ’кани догоре с електроника и затова се седи’ и не знае’ какво да ’рави’.

— Обиколка… — Ридра остави чашата си.

— Какво?

— Дер Крайс — каза тя и се намръщи.

— Какво е това?

— Ратас, орбис, ил керхио — тя натисна с длан по масата. — Кръг. Това е думата „кръг“ на различни езици.

Брас се опита да се намръщи и лицето му придоби ужасно изражение заради бивните.

— Сфера — продължаваше Ридра. — Ил глобо, гумлас — тя стана, — куле, куглег, кринг!

— Какво о’що и’ат езиците с нашия ’ро’ле’? Кръгът си е кр…

Но тя побягна от столовата със смях. В каютата си грабна записките по превода. Очите й бързо бягаха по редовете. Натисна бутона за връзка с навигаторите. Рон тъкмо си бършеше устата.

— Капитане? Какво искате?

— Часовник. И… торбичка с топчета.

— Какво?!

— Ще имате време да си доядете тортата. Веднага елате в G-центъра.

— Топ-че-та — произнесе Моли изумена. — Топчета?

— Поне един човек от взвода е помъкнал торбичка с топчета за игра. Намерете го и ме чакайте в G-центъра.

Тя скочи от падналата облегалка на креслото, излезе от каютата, зави в седми радиален тунел и се отправи по цилиндричния коридор към голямото сферично помещение на G-центъра — гравитационния център на кораба. Това беше сфера с диаметър десет метра, където в безтегловност бяха разположени чувствителните прибори на гравиметричното оборудване. Миг по-късно от противоположния вход се появиха навигаторите. рон носеше торбичка със стъклени топчета.

— Лизи има молба да й върнете топчетата до утре, защото момчетата са я провъзгласили за Първенец и тя иска да затвърди позицията си.

вернуться

14

секстант — ъгломерен уред, използван от моряците за определяне местоположението на кораба в открито море

1 ... 16 17 18 19 20 21 22 23 24 ... 68
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)