Вавилон 17

Летящият диск се отлепи от рампата. Ридра лесно пазеше равновесие. Силата на тежестта беше четири пети от земната. Ветрецът отмяташе черната й коса върху раменете. Наоколо се простираше Главният Арсенал на Съюза. Тя размишляваше за това, че случайността на раждането здраво я е свързала със Съюзното кралство. Ако се бе родила в друга галактика, би била завоевател. Но стиховете й бяха популярни и сред двете воюващи страни. Това я натъжи и тя отхвърли тази мисъл. Не е много уместно да мисли за този въпрос тук, в центъра на Съюза на Военните Дворове.

— Капитан Вонг, вие пристигнахте под покровителството на генерал Форестър.

Тя кимна. Дискът спря да се движи.

— Той ни осведоми, че сте експерт по Вавилон-17.

Тя отново кимна. Пред нея увисна втори диск.

— Радвам се да се запозная с вас. Ако ви трябва помощ — моля, само кажете, и ще направим всичко.

Ридра протегна ръка.

— Благодаря, барон Вер Дорко.

Черните му вежди се вдигнаха, устните му се извиха в усмивка върху мургавото лице.

— Разпознавате хералдическите18 символи? — той вдигна дългия си показалец към герба на гърдите си.

— Да.

— Великолепно! Ние живеем в свят на изолирани селища. Радко контактуваме помежду си. Всеки говори на свой особен език.

— Аз говоря на много езици.

— Капитан Вонг, понякога ми се струва, че без Нахлуването, без цел, върху която Съюзът да съсредоточи енергията си, нашето общество би се разпаднало. Капитан Вонг… — той млъкна и изящните линии на лицето му се свиха от напрежение, но бързо се изгладиха. — Ридра Вонг?

Тя кимна, усмихвайки се на неговата прямота. Държеше се внимателно, докато предположението не се превърна в увереност.

— Не съм си представял… Но, разбира се… — той протегна ръка, сякаш искаше да се запознаят отново. Хладната вежливост на маниерите му се смени с радушна усмивка. — Искам да знаете, че книгите ви…

Изречението бе завършено от леко накланяне на главата. Тъмните очи се разшириха, устните прикриха злобата с усмивка, ръцете се търсеха. Всичко това говореше на Ридра за ненаситен апетит по неин адрес, глад за нещо, което тя е и може да бъде.

— В моят дом вечерята се сервира в седем — той прекъсна мислите й с покана. — Ще вечеряте с мен и баронесата.

— Благодаря, но бих искала да обсъдя с моя екипаж…

— Каня целият ви екипаж. Жилището ми е просторно. На ваше разположение ще бъдат залата за конференции и всички свободни апартаменти, макар и да не са толкова удобни, колкото тези на кораба ви.

Езикът, мяркащ се зад изрядно белите зъби, кафеникавата линия на устните му — думите излизат вяло, като от джвакащи челюсти на човекоядец.

— Ще ви помоля да дойдете малко по-рано, за да успеем да ви подготвим…

Тя притаи дъх, но веднага почувства облекчение — леко присвитите му очи говореха за това, че е забелязал уплахата й, макар че не я е разбрал.