Момичето, което обичаше Том Гордън
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Stephen Kings Novels #42
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николина Николова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Момичето, което обичаше Том Гордън». Краткое содержание книги:
До средата на петия ининг резултатът беше четири на едно за „Янките“, като Мартинез беше излязъл в полза на Джим Корси. Лари Макфарлънд се отнасяше към Корси с дълбоко недоверие. Веднъж, докато говореше с Триша за бейзбол по телефона, бе казал:
— Помни ми думите, мое сладурче, Джим Корси не е приятел на „Ред Сокс“.
Триша бе започнала да се смее, просто не можеше да се въздържи. Той звучеше толкова сериозно. А след малко и баща й също се бе засмял. Това им стана любима фраза, нещо, което си беше само тяхно, като парола: „Помни ми думите, Джим Корси не е приятел на «Ред Сокс».“
Корси бе приятел на „Ред Сокс“ до края на шестия ининг, когато спечели за „Янките“ цели три страйка. Триша знаеше, че трябва да загаси радиото, за да не хаби батериите. Том Гордън нямаше да излезе да хвърля в игра, когато „Ред Сокс“ са с три точки назад, но не можеше да понесе мисълта да прекъсне връзката с „Фенуей парк“. Слушаше шумовия фон от публиката, приличащ на бученето на морето в раковина, дори по-жадно от гласовете на спортните коментатори Джери Трупиано и Джо Кастинглън. Тези хора бяха там, действително бяха там, ядяха хот-дог и пиеха бира, или се редяха да си купят сувенири и размекнат сладоледен крем от павилиона на „Лигал сийфут“; те гледаха как Дарън Луис — Дий Лу, както понякога го наричаше коментаторът — стъпва в кутията на батъра11, как силната светлина от прожекторите хвърля сянка зад него, също като светещото над главата ти слънце. Тя не можеше да понесе мисълта да замени тези тридесет хиляди живи гласове с тихото жужене на комарите (по-ненаситни от всякога с настъпването на нощта), капещата дъждовна вода от листата на дърветата, ръждивото „рик-рик“ на щурците… и всичко, което можеше да представляват другите звуци тук.
Точно другите звуци я плашеха най-много.
Другите звуци в тъмното.
Дий Лу се отправи сам надясно, а излезлият по-късно Мо Вон хвана една плъзгаща се топка, която не се плъзна.
— Назад, назад, обра-а-атно! — проехтя гласът на Трууп. — Това е в полза на „Ред Сокс“! Някой — мисля, че беше Рич Гарсес — хвана топката в полет. Хоум рън12, Мо Вон! Това му е дванадесетото за годината и авансът на „Янките“ е стопен до едно.
Както седеше на падналото дърво, Триша се засмя и плесна с ръце, след това нагласи своята подписана от Том Гордън шапка по-здраво на главата си. Вече беше пълен мрак.
В края на осмия ининг Номар Гарсиапара хвърли удар за две точки в екрана над Зеленото чудовище. „Ред Сокс“ поведоха пет на четири и Том Гордън излезе да хвърля в края на деветия ининг.
Триша се изхлузи по дървото на земята. Кората ожули ужилените места по хълбока й, но тя почти не усети. Комарите моментално се впиха в оголения й гръб, където ризата и висящите парцали от дъждобрана се бяха набрали нагоре, но тя не ги усети. Беше вперила поглед в последните проблясъци светлина по повърхността на потока — изтичащо сребро, което преминаваше в катраненочерно — и седеше на влажната земя, обхванала с ръце лицето си. Изведнъж стана изключително важно Том Гордън да запази аванса от една точка, да осигури тази победа над могъщите „янки“, които бяха загубили мач с „Анъхайм“ в началото на сезона, но оттогава нямаха загуба.
— Давай, Том — прошепна тя.
В една стая на хотел „Касъл вю“ майка й бе изпаднала в агония от ужас; баща й летеше с полет на „Делта“ от Бостън за Портланд, за да се присъедини към Куила и сина си; в полицейските казарми на окръг Касъл, които бяха обозначени „Точка на ралито: Патриша“, се връщаха, след първата си безплодна акция, екипите за издирване, твърде прилични на онези, които си беше представяло изгубеното момиче; отвън пред казармите бяха паркирани колите на три телевизионни станции от Портланд и две от Портсмаут; три дузини опитни горски водачи (а някои бяха наистина придружени от кучета) останаха в горите на Мотън и трите отделни района, които се простираха до Ню Хампшър: зона TR-90, зона TR-100 и зона TR-110. Убеждението на тези, които останаха в горите, беше, че Патриша Макфарлънд трябва да е все още в района на Мотън или на зона TR-90. Тя беше малко момиченце, все пак, и вероятно не се бе отдалечила много от мястото, където беше видяна за последен път. Тези опитни водачи, охранители и служители на горското управление щяха да бъдат стъписани, ако знаеха, че тази Патриша бе стигнала почти на девет мили западно от територията, на която търсачите отделяха най-голямо внимание.
11
Батър — играч-нападател, който се опитва да удари топката с бухалката. — Б.пр.
12
Хоум рън — батерът удря топката с бухалката и напредва по целия път до хоума (изходната си точка). — Б.пр.