Момичето, което обичаше Том Гордън

Триша отвори раницата си, с благоговение извади уокмена от вътрешния джоб и сложи слушалките. Поколеба се за миг, внезапно изплашена, че радиото вече не работи, че някаква жизненоважна жичка се е скъсала при нейното падане надолу по склона, че този път щеше да има само тишина, когато включеше бутона. Беше глупава мисъл може би, но в един ден, когато толкова много неща се бяха объркали, тя изглеждаше също така ужасно вероятна.

„Хайде, хайде, не бъди страхопъзла!“

Натисна бутона и като по чудо главата й се изпълни със звука от гласа на Джери Трупиано… и което беше по-важно, със звуците на стадиона „Фенуей парк“. Тя седеше там, в смрачаващата се, мокра гора, изгубена и сама, но можеше да чува гласовете на тридесет хиляди души. Това беше наистина чудо.

— … идва до линията — коментираше Трууп. — Той замахва. Той стреля. И… отсъден е трети страйк10, Мартинес го завари неподготвен! О, това беше една плъзгаща се топка, направо красота! Тя попадна във вътрешния ъгъл и Бърни Уилямс просто остана като смразен! Боже мой! И в края на втория и половина ининг резултатът е все още два на нула за „Янките“ срещу Бостънския „Ред Сокс“.

Един пеещ глас инструктира Триша да се обади на 1-800-54-Гигант за някакъв вид авторемонти, но тя не го чу. Вече бяха изиграни два и половина ининга, което означаваше, че сигурно беше осем часа. Отначало това й се стори удивително, но все пак при угасващата светлина на деня — не чак толкова трудно за вярване. Беше вървяла сама около десет часа. Това изглеждаше като цяла вечност; изглеждаше също, че времето не съществуваше.

Триша пропъди с ръка мушиците (този й жест вече бе станал толкова автоматизиран, че изобщо не го съзнаваше) и после се съсредоточи върху торбата с обяда. Сандвичът с риба тон не беше чак в толкова лошо състояние, както се бе опасявала, смачкан и раздробен, но все още приличен на сандвич. Хартиената торба някак си го беше запазила цял. Останалата бисквита „Туикс“ обаче се бе превърнала в това, което Пепси Робичод навярно би нарекла „тотална каша“.

Триша седеше, като слушаше играта, и бавно изяде половината от своя сандвич с риба тон. Той възбуди апетита й и лесно би могла да погълне и останалото, но тя го прибра обратно в торбата и вместо това изяде смачканата бисквита, като изгреба с пръст влажните остатъци и гадния на вкус бял пълнеж (това нещо винаги беше сметана и никога — крем, размишляваше Триша). Когато събра всичко, което можеше да докопа с пръста си, тя обърна опаковката навън и я облиза. „Наречете ме просто госпожа Циция“ — помисли си тя и сложи опаковката от бисквитите обратно в торбата от обяда. Позволи си още три големи глътки швепс, след което издири още парченца от картофения чипс с върха на изцапаните си пръсти, докато „Ред Сокс“ и „Янките“ изиграха остатъка от третия ининг и завършиха четвъртия.