Завръщането на историята и краят на мечтите

Оста на демокрацията и сдружението на автократите

Подобно на очакванията за край на съперничеството между великите сили, надеждите за идеологически „край на историята“ също се основаваха на поредица от исторически обстоятелства, които се оказаха краткотрайни. Комунизмът слезе от сцената, но други могъщи сили, отправящи предизвикателства към демокрацията, продължиха действието си.

След средата на 90-те години започващото демократично преобразуване на Русия отстъпи пред нещо, което може да бъде наречено „царистка“ политическа система, в която всички важни решения се вземат от един човек и неговата могъща клика.82 Владимир Путин и близките до него политици говорят за „демокрация“, но начинът, по който я определят, е много близък до този на китайците. За Путин демокрацията се проявява не толкова в изборите, колкото в прилагането на народната воля. Режимът е демократичен, защото държавното управление се консултира с руския народ и го слуша, успява да разбере от какво се нуждае и какво иска той, а после се опитва да му го даде. Както отбелязва Иван Кръстев: „Кремъл мисли не от гледна точка на човешките права, а от тази на нуждите на населението.“83 Вотът не предлага избор, а само шанс да потвърдиш изборите, направени от Путин. Той контролира всички институции на федералното правителство — от кабинета до законодателната власт. Правната система е средство, което се използва срещу политическите опоненти. Партийната система е прочистена от политически групи, които Путин не одобрява. Силовият апарат около Путин контролира по-голямата част от националните медии и особено телевизията.84

Поне засега повечето руснаци изглеждат доволни от автократичното управление. Управлението на Путин, за разлика от комунизма, не осъществява големи посегателства върху личния живот на хората, стига да стоят настрана от политиката. За разлика от хаоса на руската демокрация през 90-те години, настоящото управление, благодарение на високите цени на петрола и на природния газ, поне е установило по-висок жизнен стандарт. Усилията на Путин да промени унизителния ред, установен след Студената война, и да възвърне величието на Русия се радват на популярност. Политическите му съветници смятат, че „ако отмъстим за падането на Съветския съюз, ще се задържим на власт.“85

Според Путин налице е симбиоза между характера на неговото управление и успешното възвръщане на статута на Русия като велика сила. Прилагането на сила и контрол у дома позволяват на Русия да бъде силна навън. А силата навън оправдава твърдото управление у дома. Растящото международно влияние на Русия предпазва автокрацията на Путин от външен натиск. Европейските и американските държавници установяват, че една силна Русия е способна да направи живота им по-лесен или по-труден по отношение на множеството международни проблеми — от енергийните доставки до Иран. При тези обстоятелства те далеч не са склонни да се конфронтират с Русия по въпроси като честността на провежданите там избори или откритостта на политическата й система.