Завръщането на историята и краят на мечтите

Тревогите му може да изглеждат абсурдни или неискрени, но със сигурност не са неоснователни. След Студената война триумфиращият либерализъм се опита да увеличи доминацията си, утвърждавайки като международен принцип правото на „международната общност“ да се намесва в случаите, в които суверенна държава нарушава човешките права на собственото си население. Международните НПО се намесват във вътрешната политика; международните организации като Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа наблюдават и оценяват избирателния процес; международни експерти по право обсъждат изменения в международното право, които да включват в него такива нови понятия като „отговорността да защитаваш“ или „доброволен отказ от суверенитет“. На теория тези нововъведения се отнасят за всеки. На практика те основно осигуряват на демократичните държави правото да се намесват в делата на недемократичните. За нещастие на Китай, Русия и другите автокрации това е тема, по която няма голямо трансатлантическо разногласие. Традиционно ревнивите по отношение на собствения си суверенитет Съединени щати винаги са били готови да се намесят във вътрешните дела на други държави. Европейските нации, някога големи поддръжници (на теория) на Вестфалската система на ненарушим държавен суверенитет, сега са сменили курса и са създали система, която, както казва Робърт Купър, се състои в непрекъсната „взаимна намеса във вътрешните работи на другите дори по отношение на бирата и надениците“.99

Това стана най-големият разкол в международната система, който разделя демократичния свят и автокрациите. В продължение на три века международното право с неговите принципи срещу намесата във вътрешните работи на държавите е било склонно да защитава автокрациите. В днешно време демократичният свят се намира в процес на отстраняване на тази защита, докато автократите бързат да защитят принципа за неприкосновеност на суверенитета.

Войната в Косово през 1999 г. бе по-драматична и по-обезпокоителна повратна точка за Русия и Китай, отколкото войната в Ирак през 2003 г. И двете нации се обявиха против интервенцията на НАТО, и то не само защото китайското посолство бе бомбардирано от американски боен самолет, а далечните славянски братовчеди на Русия в Сърбия бяха изложени на въздушната кампания на НАТО. Когато Русия заплаши, че ще блокира военните действия в Съвета за сигурност на ООН, НАТО просто заобиколи Обединените нации и пое отговорността за подобни действия, като по този начин лиши Русия от едно от малкото й останали средства за упражняване на влияние на международната сцена. Според Москва това бе чисто нарушение на международното право не само защото войната не получи одобрението на ООН, а и защото представляваше интервенция на територията на суверенна държава, която не бе извършила акт на агресия. Според китайците „интервенционисткото ударение, поставено върху човешките права“, беше просто нова и ефикасна стратегия за глобално господство на „либералната хегемония“.100 Години по-късно Путин продължи да настоява, че западните нации трябва да „се откажат от подобни прояви на пренебрежение към международното право“ и да не се опитват да намерят заместител на „ООН в лицето на НАТО или ЕС“.101