Лираел
- Автор: Никс Гарт
- Серия: Old Kingdom #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александра Павлова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Лираел». Краткое содержание книги:
В продължението на „Сабриел“ носителят на наградата Aurealis за постижения в научната фантастика Гарт Никс изплита завладяваща история за разкрития, орисии и опасности.
Лираел вече беше уплашена. Жената я плашеше, дори и без меча си. Лицето й не издаваше никакви чувства, а тя си пестеше силите, докато се движеше, сякаш всеки момент щеше да пристъпи към необуздани действия.
— Подходяща ли си? — попита библиотекарката.
— Ъм, не… не зная — прошепна Лираел.
Библиотекарката стана от бюрото толкова бързо, че Лираел не беше сигурна дали не е мигнала с очи, за да пропусне този миг.
Вансел беше съвсем малко по-висока от Лираел, но се извисяваше застрашително над нея. Очите й бяха яркосини, а косата — мека и бляскаво сива, като най-фината пепел, която остава след догорелия огън. По пръстите й имаше много пръстени, а на китката си носеше сребърна гривна със седем искрящи изумруда и девет рубина. Беше невъзможно да отгатне възрастта й.
Лираел потрепери, когато тя протегна ръка и докосна символа на Хартата на челото й. Усети как той пламва и става топъл върху челото й и видя отразената му светлина върху отрупаните с камъни пръстени и гривна.
Каквото и да бе доловила библиотекарката в символа на Хартата на челото на Лираел, по лицето й нямаше и следа от него. Тя отмести ръката си и отново отиде зад бюрото. Отново докосна дръжката на меча си.
— Никога не сме наемали библиотекарка, която вече да не сме видели като такава — каза тя, накланяйки глава, като човек, който се колебае как да закачи някоя картина. — Но теб още никой не те е виждал, нали?
Лираел усети, че устата й пресъхва. Тъй като не можеше да говори, тя кимна. Разбра, че неочакваната възможност, която й се беше разкрила, й се изплъзва. Облекчението, шансът да работи, да бъде някой…
— Значи ти си загадка — продължи библиотекарката. — Само че не съществува по-добро място за загадки от Голямата библиотека на Клеър — и е по-добре да бъдеш библиотекар, отколкото част от колекцията.
За миг Лираел не я разбра. После у нея отново се зароди надежда и гласът й се върна.
— Искате да кажете… че съм подходяща?
— Да — рече Вансел, главната библиотекарка на Голямата библиотека на Клеър. — Подходяща си и можеш да започнеш веднага. Помощник-библиотекар Нес ще ти обясни какво да правиш.
Лираел излезе замаяна от щастие. Беше преминала изпитанието. Бяха я одобрили. Щеше да бъде библиотекарка!
Помощник-библиотекар Нес само изсумтя на Лираел и я изпрати при първи помощник-библиотекар Розлин, която небрежно я целуна по бузата и я изпрати при втори помощник-библиотекар Имши, която бе само на двайсет и неотдавна я бяха повишили, заменяйки жилетката от жълта коприна на трети помощник с червената униформа на втори помощник.
Имши заведе Лираел в гардеробната, огромна стая, пълна с всякакво оборудване, оръжия и всевъзможни неща, от които имаха нужда библиотекарите — от въжета за катерене до куки за хващане на лодки. Имаше и дузини от специалните библиотекарски жилетки в различни размери и цветове.
— Тези за третите помощници са жълти, на вторите — червени, на първите — сини, заместникът носи бяла, а главната се облича в черно — обясни Имши, докато помагаше на Лираел да облече една чисто нова жълта жилетка над работното си облекло. — По-тежка е, отколкото изглежда, нали? Така е, защото всъщност е направена от платно, покрито с коприна. По този начин става много по-здрава. Ето, тази свирка се закача на гайката на ревера, така че можеш да наведеш глава и да свирнеш с нея, дори някой да държи ръцете ти. Но трябва да свириш само ако наистина се нуждаеш от помощ. Ако чуеш някой да свири, изтичай до мястото, откъдето идва звукът и направи всичко възможно, за да помогнеш.
Лираел взе свирката, която представляваше най-обикновена месингова тръба, и я промуши през гайките на ревера, както й бяха казали. Както каза Имши, тя лесно можеше да свирне с нея, само като наведе глава. Но какво искаше да каже Имши? Кой би могъл да държи ръцете й?
— Естествено, свирката е полезна само когато някой може да я чуе — продължи Имши, като подаде на Лираел нещо, което на пръв поглед приличаше на сребърно кълбо. — Точно затова ти давам мишката. Тя е нещо като часовников механизъм, така че не бива да забравяш да я навиваш веднъж месечно, а заклинанието трябва да се подновява всяка година в деня на Лятното слънцестоене.
Лираел погледна малкия сребърен предмет. Беше мишка с малки механични крачка, две рубинени точки за очи и ключе на гърба. Тя усети топлината на заклинанието на Хартата, което се спотайваше вътре. Предположи, че то ще задейства часовниковия механизъм в точното време и ще го изпрати там, където трябва.