Лираел

В началото Лираел се изненадваше, че призовават толкова много, а тя бе още по-изненадана, когато някои от тях се връщаха едва часове или дни по-късно, вместо обичайните девет дни, които даваха името на Стражата. Първоначално мислеше, че това е някаква особеност на библиотекарките, че призовават толкова много наведнъж и при това не за целия срок. Ала не й се щеше да пита когото и да било, затова измина известно време, преди да получи някакъв отговор, когато дочу разговора на две втори помощник-библиотекарки в книговезницата.

— Много е добре да имаме деветдесет и осем. Но да се впускаме в сто деветдесет и шест или до вчерашните седемстотин осемдесет и четири е съвсем нелепо — каза едната от вторите помощници. — Имам предвид, че всички се побрахме в обсерваторията, но сега се говори за хиляда петстотин шейсет и осем! Това ще рече почти всички, струва ми се. А и да увеличаваме числеността на Стражата не означава, че тя ще работи по-добре от обичайната четиридесет и девета. Не виждам никаква разлика.

— Аз самата не възразявам — отвърна другата втора помощница, докато внимателно поставяше лепило върху подвързията на една книга със счупена основа. — Това ще внесе промяна и поне приключва по-бързо, когато Стражата е по-голяма. Но е отегчително, когато се опитваме да се фокусираме на място, където не виждаме нищо. Защо ръководството просто не си признае, че никой не е в състояние да види нищо около онова глупаво езеро и не оставят нещата дотам?

— Защото не е толкова просто — прекъсна я строгият глас на една заместник-библиотекарка, която се спусна върху им като огромна бяла котка, нападнала две тлъсти мишки. — Всички възможни бъдещи събития са свързани. Това, че не можем да видим къде започват те, е съществен проблем. Би трябвало да го знаете, както знаете, че не бива да говорите за делата на Стражата!