Преследвана

Джони Бий се усмихна и ни се поклони театрално. Не му обърнах внимание, но близначките захихикаха в шепи.

— Хайде да обобщим. Искате да ми кажете, че освен входа при склада със сигурност знаем, че има и друг, който свързва нашите тунели с останалите? — обобщих аз.

— Така е — каза Стиви Рей.

— В такъв случай, моят съвет е да поставите охрана и на двете места — заключи Дарий. — При входа пред склада и при входа към останалата част на подземната система.

— Така е добре — казах аз. — Аз ще поема първата смяна при входа откъм склада — продължи той. — Ерик, ти ще ме смениш. Това е най-уязвимото място, затова е добре да го пазят възрастни вампири.

— Добре — кимна Ерик.

— Джак и аз ще поемем първата смяна при запечатания вход към градските тунели — каза Деймиън. — Ако не възразявате, разбира се.

— Да, през това време може да нахвърлим менюто и да направим списък на нещата, които ще ни трябват за кухнята — предложи Джак.

— Не е зле — усмихнах им се аз.

— Аз съм съгласен. Шоуни, Ерин, ще поемете ли смяната след тях? — попита Дарий.

Близначките вдигнаха рамене.

— Няма проблем — отвърна Ерин.

— Фасулска работа — добави Шоуни.

— Добре. Струва ми се по-умно да не караме червените хлапета да охраняват входовете през деня.

— Хей, искаш ли да ти сритам задника? — изрепчи се Джони Бий, истински великан, напомпан с тестостерон.

— Не е това, което си мислиш — намесих се аз, отгатнала точно какво има предвид Дарий. — Вие трябва да се наспите през деня, за да поемете нощната смяна, когато сте много по-силни. Поне се надявам да сте по-силни от съществата, които биха застанали срещу вас.

Но запазих за себе си това, което си мислех и аз, и Дарий, и то не беше свързано с дневната светлина. Просто не бих искала да бъда охранявана от хлапетата на Стиви Рей, преди да съм сигурна, че няма да създават проблеми.

— Да, добре. Това е по силите ни. Аз лично ще се изкефя, ако стана «охрана» на една Жрица и нейната група — каза Джони Бий и ми смигна самонадеяно.

Едва се удържах да не въздъхна отегчено. Дори и да не беше от червените хлапета, последното нещо, което ми трябваше сега, беше още един футболист или нещо подобно. Очите ми се докоснаха до Ерик и едва не подскочих виновно. Да, той ме наблюдаваше. Супер! Откакто бяхме слезли в тунелите, се правеше, че не ме забелязва, но ето, че избра да ме погледне точно когато някакъв си тип реши да пофлиртува с мен.

Джак вдигна ръка като прилежен ученик.

— Какво, Джак? — кимнах към него.

— Къде ще спим?

— Добър въпрос — измърморих и побързах да го предам на Стиви Рей. — Къде ще спим?

Джони Бий изпревари отговора на приятелката ми.

— Държа да се знае, че нямам нищо против да споделя леглото си с някого. Моето сърце е по-широко от това на Крамиша.

— Само че ти не искаш да споделяш сърцето си, а нещо друго — сопна му се Крамиша.

— Не ревнувай, бейби — отвърна Джони Бий, опитвайки се (без успех) да говори като голям разумен батко.