Преследвана

Слушах размяната на реплики между тях с жив интерес. Самата аз бях Обвързана известно време с човешкото си гадже Хийт, така че знаех какво е да си обвързан с човек чрез магията на кръвта. Знаех нещо и по въпроса за прекъсването на тази връзка. Беше адски болезнено.

— Зоуи, нали няма да ти се стори прекалено, ако те помоля да спреш да ме зяпаш? — провлече Афродита и ме накара да примигам виновно.

— Не те зяпам — излъгах аз.

— Както и да е, просто спри!

— Няма защо да се срамуваш от Обвързването, красавице — каза Дарий и прегърна нежно Афродита.

— Все пак е откачено, нали? — каза Стиви Рей.

Дарий й се усмихна разбиращо.

— Трябва да знаете, че има различни видове Обвързване. — И нашето не е от рода на «пий от кръвта ми и ме люби» — каза Афродита.

— Разбира се, че не е — целуна я по челото Дарий.

— Което означава, че можеш да спиш тук, без да се страхуваш, че ще те нападна — обади се Стиви Рей.

— И въпреки това ти казвам — не. Отивам с Дарий. Ще бдя на пост с него — заяви решително Афродита и вдигна наполовина празната втора бутилка с вино в странен пиянски жест.

— Дарий трябва да охранява входа към тунелите, а не да се занимава с пияния ти задник — възрази Стиви Рей

— Аз. Отивам. С. Дарий! — натърти Афродита.

— Нека да дойде с мен — предложи Дарий, опитвайки се безуспешно да скрие усмивката си. — Аз ще й намеря спален чувал. Сигурен съм, че няма да ми създава неприятности. Предпочитам да ми е пред очите.

— Мислиш, че няма да ти създава неприятности, така ли? — казах смаяно и погледнах Стиви Рей.

Двете повдигнахме вежди в синхрон и се обърнахме към него. Кълна се, че високите му изсечени скули се обагриха в розово.

— Може би има предвид друга Афродита, която не познаваме — каза със съмнение Стиви Рей.

— Хайде — изправи се Афродита и се олюля на краката си. — Знам къде държат скапаните спални чували. Не обръщай внимание на тия кокошки — тя ни изгледа сърдито, оригна се мощно, хвана Дарий за ръка и тръгна, залитайки, под звучния смях на моя милост и Стиви Рей.

Преди да се измъкне изпод одеялото на входа, Дарий се обърна през рамо към Ерик, който все още се мотаеше из стаята, почти забравен от почти всички. Почти.

— Ерик, поспи малко. Аз ще те събудя за втората смяна.

— Добре… Сигурно ще поспя… — поколеба се Ерик.

— Стаята на Далас е надолу по тунела. Сигурна съм, че няма да има нищо против да се настаниш при него — каза Стиви Рей.

— Добре. Значи ще ме търсиш там — отвърна Ерик.

Дарий кимна.

— Жрице, ще провериш ли превръзките на Стиви Рей? Ако трябва да се сменят…

— Ако трябва, ще ги сменя — прекъснах го аз. По дяволите, щом успях да помогна да извадим стрелата от гърдите й, сигурно щях да сменя и превръзката… без да повърна.