Преследвана

— Да, сякаш тя му беше направила магия или нещо такова — кимна Джак. — Чакай малко, сега си спомних! — извика Деймиън. — Не забелязахте ли, че всички изпаднаха в благоговение и изглеждаха странно замаяни, когато се появи Калона?

Венера изсумтя и ми заприлича силно на Афродита от най-саркастичните си (и най-неприятни) моменти.

— Всички, освен нас — каза тя и обходи с поглед всички червени хлапета. — Ние разбрахме, че е зъл и напомпан с лайна, още в мига, когато го видяхме.

— Как? — попитах рязко. — Как разбрахте?

Щом го видяха, другите новаци, без нас, разбира се, паднаха на колене. Дори и синовете на Еребус не посмяха да се изправят срещу него. Аз също бях готова да преклоня глава пред него, но не исках да си го призная пред Венера. Тя сви рамене.

— Беше очевидно. Разбира се, той беше много готин и секси, но хайде стига! Та той излезе от земята, след като онова място беше наквасено с кръвта на Стиви Рей.

Докато я оглеждах внимателно, ми мина през ума, че може да е разпознала злия Калона, защото тя самата беше на «ти» със злото.

— Вижте, той имаше крила. Това не е нормално, нали? — обади се Крамиша и отклони вниманието ми. — Мама все ми казваше: «Не вярвай на бял пич, дори и да е готин». И аз си мисля, че готин бял пич с криле, който изскача от земята сред локва от кръв, последван от грозни като задници птицеподобни, заслужава още по-малко доверие, нали?

— Тя е права — каза Джак, забравяйки, че той самият е готин бял пич.

— Трябва да споделя нещо с вас — обади се Деймиън и лицата ни се завъртяха от Крамиша към него. — Ако не бях в средата на кръга, заобиколен от вас, и ако Афродита не крещеше като луда да не се разделяме и да бягаме оттам, вероятно аз също щях да падна на колене пред него.

При това признание усетих леко неудобство.

— Ами вие? — кимнах към близначките.

— Той беше доста… готин — вдигна рамене Шоуни.

— Много дори — добави Ерин и погледна към сестра си. Шоуни й кимна и тя продължи. — Подейства ни, няма какво да си кривим душата. Ако Афродита не беше извикала да държим кръга затворен, щяхме все още да сме горе и да въздишаме по него.

— Което нямаше да доведе до нищо добро — добави Шоуни.

— Това казвам и аз — кимна Крамиша.

— И кой спасява за пореден път кокошарника? Афродита — изсумтя Афродита.

— Яж си сандвича и си трай — срязах я и се обърнах към Ерик: — Ами ти? Той накара ли те да… — и замлъкнах, без да знам как да продължа.

— Да му стана фен ли? — погледна ме той и кимна. — Усетих ясно силата на чара му. Но не забравяй, че вече знаех нещичко за Неферет. И след като тя беше с него, значи аз не биваше да съм в същата група. Затова съсредоточих вниманието си върху други неща.

Погледите ни се срещнаха. Ерик знаеше, че Неферет не е тази, за която се представя, защото бе станал свидетел на разправията между нас. Освен това вече бе научил, че съм му изневерила с вампира поет лауреат, Лорън Блейк, когото Неферет бе накарала да ме прелъсти и да ме изолира от приятелите ми.