Чиракът на прогонващия духове
- Автор: Дилейни Джозеф
- Серия: Хрониките Уордстоун #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Intense
- ISBN: 9789547831957
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Чиракът на прогонващия духове». Краткое содержание книги:
Години наред рицарят магьосник Джон Грегъри, Прогонващия духове, пази Графството на злото. Сега краят на неговото време наближава, но кой ще поеме този важен занаят.
Мнозина чираци са се опитвали... Някои са се провалили, други са избягали, трети не са успели да останат живи. Останало е само едно момче, Томас Уорд. Той е последната надежда. Но дали той има шанс срещу Майка Молкин, най-опасната вещица в Графството?
- Да - съгласих се, - това беше най-хубавата закуска, която съм опитвал. Съжалявам, че слязох прекалено рано и обещавам да не се повтори.
Щом чу това, Прогонващия духове се ухили толкова широко, та си помислих, че лицето му ще се разцепи на две; после той ме тупна силно по гърба и ме изведе отново в градината.
Когато вече бяхме навън, усмивката му най-сетне помръкна.
- Браво, момче - рече той. - Има две неща, които се поддават добре на ласкателство. Първото е жена, а второто е богърт. Действа им всеки път.
Е, не бях видял никаква следа от жена в кухнята, така че се потвърждаваше онова, което бях заподозрял - че някой богърт приготвяше храната ни. Това беше изненада, най-слабо казано. Всички смятаха, че един гонител на духове е убиец на богърти или че ги приковава на едно място така, че не можеха да вършат никакви пакости. Кой би повярвал, че е наел един такъв да му готви и чисти?
- Това е западната градина - каза ми Прогонващия духове, когато тръгнахме по третата пътека, а белият чакъл скърцаше под краката ни. -Безопасно място е независимо дали е ден, или нощ. Самият аз често идвам тук, когато имам проблем, който имам нужда да обмисля.
Минахме през друга пролука в живия плет и скоро вървяхме през дърветата. Веднага почувствах разликата. Птиците пееха, а дърветата се поклащаха леко на утринния ветрец. Това беше по-щастливо място.
Продължихме да вървим, докато излязохме от дърветата и се озовахме на склон с изглед към скалистите хълмове от дясната ни страна. Небето беше толкова ясно, че можех да видя стените, построени от камъни без хоросан между тях, които разделяха по-ниските склонове на нивя и бележеха територията на всеки фермер. Всъщност гледката се простираше чак до хребетите на най-близкото скалисто възвишение.
Прогонващия духове посочи с жест към дървена пейка вляво от нас.
- Вземи да поседнеш, момче - подкани ме той.
Направих каквото ми каза и седнах. За няколко мига Прогонващия духове се взря в мен, със зелени очи, приковани върху моите. После закрачи нагоре-надолу пред пейката, без да проговори. Вече не ме гледаше, а се взираше в пространството с празно изражение в очите. Отметна назад дългия си черен плащ и пъхна ръце в джобовете на бричовете си, после, съвсем внезапно, седна до мен и започна да задава въпроси.
- Колко различни типа богърти мислиш, че съществуват?
Нямах понятие.
- Вече познавам два типа - казах, - свободните и обвързаните, но не мога дори бегло да предположа какви са другите.
- Това е двойно похвално, момче. Запомнил си каквото съм те научил и показа, че си човек, който не прави безпочвени догадки. Виждаш ли, има толкова различни типове богърти, колкото и типове хора, и всеки си има собствен характер. След като казах това, обаче има някои видове, които могат да бъдат разпознати и назовани. Понякога - заради формата, която приемат, а понякога - заради поведението им и пакостите, които измислят.
Той бръкна в десния си джоб и измъкна малка книга, подвързана с черна кожа. После ми я подаде.
- Вземи, това вече е твое - рече. - Грижи се за него и каквото и да правиш, не го губи.
Мирисът на кожа беше много силен, а книгата изглеждаше чисто нова. Бях малко разочарован, когато я отворих и открих, че е пълна с празни страници. Предполагам, че бях очаквал да е пълна с тайните на занаята на Прогонващия духове - но не, изглежда, от мен се очакваше да ги запиша, защото след това Прогонващия духове извади перодръжка и шишенце мастило от джоба си.
- Приготви се да си водиш записки - каза той, като стана и закрачи отново напред-назад около пейката. - И внимавай да не разлееш мастилото, момче. Не го доим от кравите.
Успях да махна запушалката на шишенцето, после много внимателно топнах в него връхчето на перодръжката и отворих книгата на първата страница.
Прогонващия духове вече беше започнал урока и говореше много бързо.
- Първо, има космати богърти, които приемат образа на животни. Повечето са кучета, но има и почти толкова котки, а и някоя и друга коза. Не забравяй обаче да включиш и конете - те могат да бъдат много хитри. Независимо в какъв образ са, косматите богърти могат да се разделят на такива, които са враждебни, дружелюбни или нещо по средата.
После има „блъскащи богърти“, понякога превръщащи се в „хвърлячи на камъни“, които могат много да се разгневят, когато бъдат предизвикани. Един от най-противните видове е разкъсвачът на добитък, защо-то също толкова много обича и човешка кръв. Но не оставай с мисълта, че ние, гонителите на духове, си имаме работа само с богърти, защото неспокойните мъртъвци също никога не са много далече. После, сякаш не стига това, ами и вещиците са истински проблем в Графството. Сега нямаме местни вещици, за които да се тревожим, но на изток, близо до Пендъл Хил, те са истинска заплаха. И помни - не всички вещици са еднакви. Делят се приблизително на четири категории - злонамерени, благосклонни, погрешно обвинени и неосъзнати.