Чиракът на прогонващия духове

- Това е гроб...

- Добро момче. Уцели от първия път. Да забелязваш нещо необичайно? - попита той.

Дотогава вече въобще не можех да говоря. Затова просто кимнах.

Той се усмихна и ме потупа по рамото.

- Няма от какво да се страхуваш. Това е просто една мъртва вещица и доста немощна при това. Погребали са я на неосветена земя извън един църковен двор, на не много километри оттук. Но тя все успявала да изд-рапа на повърхността. Нахоках я едно хубавичко, но тя не щеше да слуша, затова се погрижих да я доведа тук. Това кара хората да се чувстват по-добре. Така могат да продължат спокойно с живота си. Не искат да мислят за такива неща. Това е наша работа.

Кимнах отново и внезапно осъзнах, че не дишам, затова поех през зъби дълбока глътка въздух и напълних дробовете си. Сърцето ми блъскаше като чук в гърдите, заплашвайки да изхвръкне всеки момент, и треперех от глава до пети.

- Не, сега тя не създава големи тревоги - продължи Прогонващия духове. - Понякога, по пълнолуние, можеш да я чуеш как се размърдва, но й липсват сили да излезе на повърхността, а железните решетки и бездруго биха я спрели. Но там по-надалече сред дърветата има по-лоши неща - каза той, като посочи на запад с кокалестия си пръст. - С още двайсетина крачки можеш да стигнеш дотам.

По-лоши? Какво можеше да бъде по-лошо? Чудех се, но знаех, че и бездруго нямаше да ми каже.

- Има още две вещици. Едната е мъртва, а другата е жива. Мъртвата е погребана вертикално, с главата надолу, но въпреки това един-два пъти всяка година трябва да изправяме решетките над гроба й. Просто стой надалече след смрачаване.

- Защо са я погребали надолу с главата? - попитах.

- Това е добър въпрос, момче - рече Прогонващия духове. - Разбираш ли, духът на една мъртва вещица е това, което обикновено наричаме „обвързан с костите“, Те са хванати като в капан в костите си и някои дори не знаят, че са мъртви. Първо пробваме да ги погребем нагоре с главата и за повечето това е достатъчно. Всички вещици са различни, но някои са наистина упорити. Все още свързана с костите си, вещица като тази усилено се мъчи да се върне в света. Сякаш искат да се родят отново, затова трябва да ги затрудняваме и да ги погребваме, обърнати иначе. Не е лесно да излязат с краката напред. Понякога човешките бебета имат същия проблем. Но тя все още е опасна, така че стой надалече.

Гледай да не се доближаваш до живата. Тя ще е по-опасна мъртва, отколкото жива, защото на толкова могъща вещица изобщо няма да й е трудно да се върне в света. Точно затова я държим в яма. Казва се Майка Молкин и си говори сама. Е, всъщност е по-скоро шепот. Тя е истинско олицетворение на злото, но е в ямата си отдавна и по-голямата част от силата й е попила в земята. Страшно би й харесало да се докопа до момче като теб. Така че стой надалече. Обещай ми сега, че няма да се приближаваш. Да те чуя как го казваш...

- Обещавам да не се приближавам - прошепнах, чувствайки се неспокоен заради цялата история. Струваше ми се ужасно жестоко да държиш което и да било живо същество - дори една вещица - в земята и не можех да си представя мама да хареса особено много тази идея.