Глутница ангели
- Автор: Ръсел Джей
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Глутница ангели». Краткое содержание книги:
— Оказах се на подходящо място в неподходящо време — свих аз рамене. — Или обратното.
— Да — съгласи се той и се зачеса по огромната брадичка. Колко ли време му трябваше сутрин, за да се обръсне? — Тъкмо прегледах показанията, които сте дали на полицай Уолтън. Всичко е наред, господине, но бих искал да ви задам един въпрос за онова, което сте чули по време на обира.
— В какъв смисъл? — учудих се аз.
Карлинг протегна ръка и полицайката му подаде бележника си.
— Казали сте — поясни той, без да поглежда към бележките на жената, — че нападателите са сграбчили собственика, обидили са го и са му нанесли физически увреждания.
— Да, точно така беше.
— Казали сте освен това, че са го наричали… извинявайте, господине… а, да, „шибан дебелак“.
— Стори ми се, че чувам това — потвърдих аз. — Човекът не беше чак толкова пълен, затова ми се видя нелогично. Но полицаите от патрула ми обясниха, че вероятно са го нарекли „пакистан“. Не съм го чувал в Щатите. Предполагам, е съкратено от „пакистанец“ и е някаква обида на раса.
— Понякога да — потвърди Карлинг и нещастен, се извърна към полицайката. Тя избягваше да среща погледа му. — Сигурен ли сте, че сте чули това, господине?
Имаше нещо гнило тук, което се разсмърдя, и това не беше само плодовият сок на страстта.
— Както вече обясних, ми се стори, че го нарича „дебелак“, но бях чак в дъното на магазина и понякога ми е малко трудно да разбирам английския акцент. Нали знаете, грозният американски и така нататък. Но след онова, което ми обясни полицаят… — казах аз и се извърнах към жената, която Карлинг стрелна с поредния кръвнишки поглед, — би могло да се предположи, че са го нарекли „пакистан“, а аз не съм разбрал.
— Но вие чухте „дебелак“, нали така? — знаеше си своето той.
— Строго погледнато, струва ми се, да — отвърнах, вече усетил накъде бие мъжът.
— В такъв случай — рече той и се надвеси още по-близо над мен, — бих ви помолил да заявите точно това, когато давате официални показания и ги подписвате.
Бях принуден да се дръпна, за да избегна масивната му челюст, но после пак изправих гръб.
— И сега какво? — попитах аз.
— Моля?
Стрелнах с очи полицайката, сетне пак се вторачих пронизващо в Карлинг. Всъщност погледът ми бе точно толкова пронизващ, колкото и тъпа бургия.
— За какво става въпрос?
— Вие, господин Бърнс, сте от Лос Анджелис. Нали така?
— Градът на ангелите.
— Никога не съм бил там, но доколкото зная, Лос Анджелис е град с известни расови… разногласия.
— Имаме си официален сезон за бунтове, ако ме питате за това. Но трябва предварително да заявите участие.
— Да, точно за това ви питам, господине. Проблемът е, че искрено се надяваме тук да не се случват подобни неща.
— В смисъл?
— В смисъл че в такъв голям и разнороден град като Лондон под повърхността винаги има напрежение. Особено пък в квартал като този, където се натъкваме на… на групи с коренно различни култури.
Разбирах накъде бие и това никак не ми харесваше. И нямах намерение да му улеснявам живота.
— Защо не изплюете камъчето, шефе?
Карлинг се нацупи и погледна Уолтън, която все така избягваше да среща очите му.
— Я вижте дали полицай Бакстър не се нуждае от помощ! — подкани Карлинг.
Много деликатно, няма що! Точно като брадичката му.
— Ние тук имаме расови проблеми, които не са от днес и от вчера — допълни той, след като жената се отдалечи. — Боклуци като тези, на които сте се натъкнали, редовно тормозят азиатската общност тук, макар и това да не се разчува. И както според мен би могло да се очаква, този тормоз поражда сред местните млади азиатци съответната гневна реакция. Стремим се всячески да потушаваме нещата и ако случаят се разчуе, положението само ще се усложни. А вие безспорно ще привлечете вниманието. Ако случилото се мине просто като осуетен опит за грабеж, последиците няма да са толкова сериозни. Но разчуе ли се, че нападението е предизвикано от расови подбуди…
— Както всъщност и беше — прекъснах го аз.
— Е, не сме сигурни в това, нали? Ако в показанията си предадете онова, което наистина сте чули, а не каквото са ви подсказали, че вероятно са казали злодеите, може би ще предотвратим по-сериозни размирици.
Ченгето ме погледна с очакване. Май беше прав, но пак имаше нещо, което ме смущаваше — всъщност защо да увъртам, притесняваше ме тази безочлива нечестност. Ала това тук беше негова територия и кой бях аз, че да му казвам кое е право и кое — криво, и как да поддържа реда?