Огнен лед

— Роджър18. Ще кацна на сушата, тъкмо да проверя дали няма някоя свястна кръчма.

Остин изключва микрофона и отново насочва поглед към лодката. Пуска тънка усмивка. Не му се е привидяло: три фигури са се отделили от зодиака и плуват към брега.

Свръхлеките машини се приземяват най-добре срещу вятъра, който в дадения случай духа откъм морето. Остин се снижава до тридесет метра и поема към брега, като не изпуска от поглед хребета на дълга дюна, надвиснала над плажа. Иска да направи обратен завой над нея, а после да приземи машината върху пясъка.

„Гуни“ прелита над плувците, които се борят с прибоя. Те напредват задоволително, като се носят върху гребените на вълните, за да пестят сили. Остин мярва за миг някакви ниски постройки по-навътре в сушата, но вниманието му привлича едно ярко сияние точно отдолу. Машината е в състояние да завие почти на място. Той накланя рязко руля и „Гуни“ се завърта, за да разкрие под погледа му цялата скрита от дюната долчинка.

Там се крият десетина конника с високо вдигнати саби. Сребристото сияние, което е забелязал Остин идва от остриетата. Внезапното появяване на ревящата „Гуни“ подплашва конете и те започват да пристъпят нервно от крак на крак, докато ездачите се мъчат да ги успокоят. Остин зърва тази картина само за миг, а после се вижда отново над плажа. Плувците са на метри от брега.

Внезапно пред очите му се разхвърчават парченца пластмасова материя. Конниците са въоръжени не само със саби. Разположено над главата му, крилото изглежда така, сякаш тигър си е точил ноктите в него — явно някой стреля откъм брега. Тънкото фибростъкло на корпуса не осигурява надеждна защита срещу куршуми. Има и по-лошо: Остин седи фактически върху пластмасовия резервоар на машината. Куршумите свистят засега над главата му, но едно добро, макар и случайно попадение ще го отстреля като дива патка. Натиска рязко щурвала и машината потапя нос. Макар и с наушници, той чува металното „Дрън-н-н!“ от досега на куршума с един от алуминиевите пръти, свързващи корпуса с крилото. Нещо удря дясното му слепоочие — метална частичка го е засегнала и сега от раничката струи кръв. Бърше я с увитото около врата шалче.

Същият залп разбива на парчета един от елероните19. Остин блъска щурвала колкото е възможно по-далеч от себе си и машината полита надолу като откъснала се асансьорна кабина, опасно наклонена заради липсващия елерон. За да компенсира тягата, Кърт накланя собственото си тяло в противоположна посока. Държи курс към открито море, докато излиза от обсега на куршумите, а после обръща и поема успоредно на брега.

Плувците лежат по корем на плажа, когато започва стрелба. Сега те бягат покрай водата. Забелязва стройна жена с потъмняла кожа и двама мъже — един висок и един нисък. Без да спират, и тримата поглеждат назад към „Гуни“ и виждат конниците, които изскачат иззад дюната, с извадени саби. Забелязали опасността, тримата напрягат сили, но просто не е възможно да се тича по-бързо по пясъка. Конниците бързо ще се разправят с беззащитните хора, притиснати между сабите им и морето. Откритото пространство на плажа не предлага никаква защита — идеално място за сеч.