Огнен лед
- Автор: Касслер Клайв, Кемпрекос Пол
- Серия: Numa Files: Kurt Austin #3
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Огнен лед». Краткое содержание книги:
В сърцето на бившия Съветски съюз, минен магнат се е провъзгласил за новия руски цар. Заявявайки, че е пряк наследник на Романови и с подкрепата на милиарди долари, той е решен да свали нестабилното руско правителство. Несъгласието на САЩ не може да го спре. Една вътрешна криза би отклонила общественото внимание в Америка, макар и за известно време, а той знае как да я предизвика…
Изпълнена с напрегнато действие и богато въображение — запазена марка на автора — книгата „Огнен лед“ е блестящо произведение на майстора на приключенския жанр.
Капитанът не е в настроение да изслушва аргументи от рода на това, че именно хората от „връзки с обществеността“ успяват да представят постиженията на НАМПД в такава светлина, че Конгресът да развърже кесията за финансиране на проучвания като настоящото, както и да привличат огромни частни дарения за същата цел.
— Едно предложение — обажда се Кърт. — Нямам никаква работа. Какво ще кажеш да пообиколя наоколо?
Капитанът пуска знаеща усмивка.
— Не ме баламосвай, Кърт! Още щом стъпи на борда, в главата ти се загнезди желанието да полетиш с „Гуни“.
— С един куршум, два заека: хем ще изпробвам птичката в полет, хем ще потърся загубилите се гости.
Атууд прокарва пръсти през светлата си червеникава коса.
— Добре, приятелю. Давай! Само че, искам да ни осведомяваш за местоположението си на всеки няколко минути. Стигат ми тези от телевизията. Нямам намерение да гоня и теб из цялото Черноморие.
Остин благодари на капитана и с видимо подобрено настроение отива да приготви „Гуни“ за полет. Свръхлеката машина е конструирана с цел да увеличи визуалния обсег на кораба. Радарните инсталации, с които са снабдени корабите на НАМПД са в състояние да засекат комар на двадесет километра разстояние, но има случаи, в които човешкото око е незаменимо. Конструкцията е дело на Джо Завала, чийто технически гений се простира в безкрайността. По негова молба, корабът е натоварил „Гуни“, с цел да бъде изпитан в естествени условия от Кърт, но през по-голямата част от времето, корабът е в движение и той не иска да го забавя със собствените си изпитания.
Едноместната машина е наименувана с моряшкия прякор на албатроса — морска птица, известна с невероятната красота на полета си и тромавото излитане и кацане. Остин преглежда машината в издигнатия за нея палубен хангар. Недодяланият й външен вид не го тревожи. Той е управлявал много пъти подобни апарати и отлично знае, че най-важното е тяхното поведение във въздуха, а не външният им вид.
Върху корпуса са изрисувани инициалите НАМПД. Плоскодънният корпус е направен от стъклопласт и има вирнат като на кану нос, а от двете му страни го крепят алуминиеви плъзгачи. Към тях са прикрепени управлявани ръчно колесари, които позволяват на машината да излита и каца, както от водна повърхност, така и на суша.
Самолетът е привързан към борда, а покритите с пластмасова тъкан криле са монтирани по местата си. Остин се вмъква в тясната кабина, а неколцина от екипажа спускат към водата специална рампа. Остин стартира двигателя, освобождава обезопасителното въже и насочва машината към рампата. Самолетът се държи превъзходно върху водната повърхност и той решава да го вдигне във въздуха. Насочва „Гуни“ към въображаема писта за излитане и натиска здраво газта.
Движен от компактен двигател, с мощност четиридесет конски сили, „Гуни“ се издига с лекота и без подскоци. Около тридесет метра почти докосва гребените на вълните, а след това набира височина и започва да кръжи над кораба. Остин разклаща криле за поздрав и се отправя към Босфора — пролива, който свързва Черно море с Мраморно. Нормално е настанените в Истанбул журналисти да пристигнат от тази посока.
Двутактовия, двуцилиндров „Ротакс“ може да тласка машината напред, с разположения отзад пропелер, с максимална скорост от сто и пет километра в час. Подобна скорост не може да се приеме за свръхзвукова, но пък „Гуни“ се държи превъзходно — завива, спуска се и се издига с неописуема лекота. Остин се чувства свободен като морските птици, които кръжат високо над кораба, в очакване на плячка от неговата кухня. Държи се на около триста метра височина, която му позволява да обхваща с поглед десетки километра във всички посоки, като поддържа постоянна скорост от деветдесет километра в час. Двадесет и пет литровият резервоар осигурява на машината близо петстотин километров полет.
Въздухът е чист като кристал, а яркото слънце хвърля сребристи оттенъци върху водната повърхност. Лети на зигзаг, което му позволява да покрие максимално обширна акватория за най-късо време. Екипът е поискал по радиото координатите на кораба и е съобщил приблизителния час на пристигането си. Казаха, че ще дойдат с рибарска лодка. Остин среща няколко такива, но никоя не следва курс към „Арго“.
Избраният начин на летене изчерпва бързо горивото — останало му е около една трета. Това е достатъчно, за да стигне до кораба. Поглежда компаса и се готви да обърне, когато забелязва следата на лодка, понесла се с голяма скорост към руския бряг. Тя събужда любопитството на Кърт, който решава също да приближи брега. Снижава „Гуни“ до сто и петдесет метра над повърхността и почти настига лодката, когато тя се преобръща най-неочаквано.