Дарът на светулките
- Автор: Спаркс Николас
- Серия: Jeremy Marsh #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978-954-389-250-1
- Переводчик: Емилия Ничева-Карастойчева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Дарът на светулките». Краткое содержание книги:
Но съдбата има други планове за него!
Сега Джеръми живее в малкото градче Бун Крийк и е на път да се ожени за прелестната Лекси, която носи тяхното първо дете. Животът му се нарежда много по-добре, отколкото някога е мечтал. Но едно анонимно писмо отприщва поредица от събития, които подлагат на изпитание любовта им.
Хроникьорът на човешката душа Никълъс Спаркс е ненадминат в умението си да разказва необикновените истории на обикновените хора. „Дарът на светулките“ е красива история за искрената и дълбока любов между двама души, но и за неизчерпаемата и безрезервна обич на родителите към техните деца.
Никълъс Спаркс е автор на „Нощи в Роданте“, „С дъх на канела“, „Последна песен“, „Един ден, един живот“, „Завой на пътя“, „Талисманът“, „Пристан за двама“, „Моят път към теб“ и „Светлинка в нощта“.
Макар че не знаеше какво точно предстои, определено не си го представяше така. Цели взводове работеха в къщата и той си спомняше колко се удиви от постигнатото през първия ден. Кухнята беше изтърбушена; дъските бяха натрупани пред къщата, мокетът и повечето прозорци — свалени. Огромни купчини отпадъци никнеха навсякъде, но оттогава работниците сякаш само местеха купищата насам-натам. Дори през деня, когато идваше да види как напредват, всички се помайваха. Стояха в кръг и пиеха кафе или пушеха на задната веранда, но да работят? Неизменно обясняваха, че очакват доставка или строителния инженер, или пък че са в „кратка почивка“. Работниците, разбира се, получаваха почасова надница и Джеръми винаги се прибираше в „Грийнлийв“, обзет от финансова паника.
Лекси обаче беше доволна от напредъка и забелязваше неща, които винаги му убягваха. „Започнали са да окабеляват горния етаж“, или: „Поставили са новите тръби за водата и ще можем да поставим мивката под прозореца“.
Обикновено Джеръми кимаше:
— Да, забелязах.
Ако не броим чековете за строителните работници, той все още не пишеше нищо, но погледнато от положителната страна, вече проумяваше причината. Умът му не беше блокирал, а се чувстваше претоварен. Толкова много неща се променяха, не само очевидните, но и всякакви дреболии. Като например как се облича. Открай време смяташе, че има вроден нюх за стил, макар и с характерен нюйоркски оттенък. Бившите му приятелки обсипваха с комплименти външния му вид. Четеше модни списания, купуваше си обувки „Бруно Мали“ и италиански ризи. Лекси обаче очевидно не споделяше мнението му и искаше да промени изцяло стила му. Преди два дни го изненада с красиво опакована кутия и Джеръми остана очарован от жеста… докато не видя подаръка.
В кутията имаше карирана риза. Като онези, дето ги носят дърводелците. И дънки „Ливайс“.
— Благодаря — рече колебливо.
Тя го изгледа изпитателно.
— Не ти ли харесват?
— О… харесват ми — излъга той, за да не я обиди. — Много са хубави.
— Не ти вярвам.
— Наистина ми харесват.
— Просто сметнах, че в гардероба ти трябва да има нещо, с което да се впишеш сред момчетата.
— Кои момчета?
— Момчетата от града. Приятелите ти. В случай че… излезеш да играеш покер или да ловиш риба. Или отидеш на лов.
— Не играя покер. Не ходя на лов и на риболов.
Нямам и приятели, осъзна внезапно. Удивително как не бе забелязал.
— Знам — каза Лекси. — Но човек се променя… Такива са заниманията на тукашните мъже. Родни например веднъж седмично играе покер с приятели, а Джед е най-добрият ловец в областта.
— Родни и Джед? — възкликна Джеръми, опитвайки се напразно да си представи как прекарва няколко часа в компанията им.
— Какво им е на Родни и Джед?
— Джед не ме харесва. Както и Родни.
— Глупости! Защо да не те харесват? Но най-добре се посъветвай утре с Дорис.
— Покер с Родни? Лов с Джед? О, готов съм да платя за шоуто! — разкикоти се Алвин в слушалката.
Понеже беше заснел мистериозните светлини в гробището, той знаеше за кого говори Джеръми и още помнеше ясно въпросните особи. Набеждавайки го за мнимо нарушение, Родни бе хвърлил Алвин в ареста след флирта му с Рейчъл в „Лукилу“, а Джед го плашеше, както плашеше Джеръми.
— Представям си го съвсем ясно… Как дебнеш дивеча в гората с обувките „Гучи“ и в елегантна риза…
— „Бруно Мали“ — поправи го Джеръми.
Беше се прибрал в „Грийнлийв“, но мисълта, че не се е сприятелил с никого, продължаваше да го гложди.
— Както и да е — засмя се Алвин. — Звучи страхотно! Градският мишок става селски мишок, за да изпълни желанието на малката си женичка. Нали ще ме извикаш да заснема преобразяването за спомен на идните поколения?
— Ще пропусна фотосесията.
— Но тя е права донякъде. Наистина трябва да си намериш приятели. Което ми напомня… онова момиче, сещаш ли се?