Споделени тайни [calibre 3.15.0]

съществуване.

Всъщност прилича на секса. Аз имам толкова опит със секса, колкото с танците, но

прекрасно помня всеки миг, прекаран с Адам. Това е много интимно преживяване —

начинът, по който две тела се сливат и някак си знаят точно какво да правят и как точно да

нагласят ритъма си, докато го правят.

Чувствам как пулсът ми се ускорява и по тялото ми се разлива топлина. Толкова отдавна

не съм изпитвала това усещане. Питам се дали танцът ми въздейства така, или Оуен. Никога

досега не съм танцувала бавен танц, затова нямам с какво да сравнявам. Мога единствено да

кажа, че само Адам ме е карал да се чувствам по този начин. Изминало е много време,

откакто съм искала някой да ме целуне.

Или може би е изминало много време, откакто съм си позволявала да се чувствам така.

Оуен повдига ръка до главата ми и приближава устни към ухото ми.

— Минаха десет секунди — шепне той. — Искаш ли да спрем?

Аз леко поклащам глава.

Не виждам лицето му, но знам, че той се усмихва. Притиска ме по-здраво към себе си и

отпуска глава на темето ми. Аз затварям очи и отново вдъхвам уханието му.

Танцуваме, докато песента свършва, и аз не знам дали първа трябва да се отдръпна, или

се предполага, че той трябва пръв да го стори, но нито един от нас не помръдва. Започва

друга песен и за наш късмет тя също е бавна, така че ние просто продължаваме да се

движим, сякаш първата изобщо не е свършвала. Не помня в кой момент Оуен е отдръпнал

ръката си от тила ми, но сега тя бавно се спуска надолу по гърба ми и ръцете и краката ми

толкова омекват, че се питам дали ги има. Улавям се, че искам той да ме вдигне на ръце и да

ме отнесе, за предпочитане право в леглото си.

Инициалите на името му напълно съответстват на чувствата, които изпитвам в този миг.

Искам отново и отново да шепна „ОМГ“.

Откъсвам се от гърдите му и поглеждам към него. Той не се усмихва. Очите му ме

пронизват и изглеждат много по-тъмни, отколкото когато влязохме в този бар.

Разделям ръцете си и плъзвам едната по шията му. Изумена съм, че се чувствам

достатъчно удобно, за да го направя, а още повече ме изненадва неговата реакция. Той

въздъхва тихо, аз усещам как кожата на врата му настръхва, очите му се затварят и челото му

се допира до моето.

— Сигурен съм, че току-що се влюбих в тази песен — мълви той. — А аз мразя тази

песен.

Усмихвам се леко, а той ме притиска по-силно, полагайки главата ми на гърдите си. Ние

мълчим и продължаваме да танцуваме, докато песента не свършва. Започва трета песен и аз

решавам, че не мога да танцувам на нея, защото е прекалено бърза. И двамата разбираме, че

танците са приключили, поемаме едновременно дъх и понечваме да се разделим.

Изражението му е напрегнато и съсредоточено и въпреки че много харесвам усмивката

му, не по-малко ми се нрави, когато ме гледа така. Отдръпвам ръце от шията му, а той своите

от кръста ми и двамата стоим насред дансинга, взираме се неловко един в друг и аз не съм